Вендинг машините за продажба на лекарства, поставянето на каквито в населени места без денонощни аптеки предвижда вече миналия на първо четене законопроект на „Възраждане“, сериозно изплашиха фармацевтите. Но зад миловидната грижа за пациентите всъщност стана ясно, че се страхуват за бизнеса си, а не за близо 2 млн. българи, които нямат достъп до аптека.
Вендинг машините ще са пряка конкуренция на аптеките и именно това събра всички фармацевтични организация на пресконференция днес, на която заплашиха с протести, ако текстовете бъдат гласувани в този вид и на второ четене от депутатите, както и че ще сезират европейските институции, че у нас се легализира свободната продажба на лекарства.
„Общият брой аптеки към вчерашна дата в България е 3266. От тях 3019 са ръководени от магистър-фармацевт, а 42 – от помощник-фармацевт. Болничните аптеки са 205. Според Националната аптечна карта трябва да има една аптека на 3230 души, а реално у нас има една аптека на 2135 души. В ЕС пък на 4122 души има една аптека“, заяви председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов. По думите му в малките населени места и труднодостъпни райони, както и в градовете без денонощна аптека много по-добра работа върши новата методиката на НЗОК за допълнително заплащане от около 5700 лева на месец, отколкото биха свършили машините.
„Според мотивите в Законопроекта на „Възраждане“ в 246 общини и 14 области с общо население над 2 млн. души няма денонощна аптека. За 8 месеца след приемането на Методиката за отдалечени и труднодостъпни райони и аптеки с денонощен режим на работа и допълнителното финансиране са разкрити 9 денонощни аптеки, като 7 от тях са в области от описаните 14 като например Благоевград, Враца Кърджали, Сливен, Стара Загора. Шест нови аптеки са открити в труднодостъпни райони, три от които са в села и малки градове извън областните центрове. Автоматите са пряка конкуренция на аптеките и заради тях вече открити аптеки ще затворят. Ако обаче се повиши целевото финансиране, навсякъде ще има аптеки и няма да има нужда от автомати за лекарства“, категоричен е Маринов.
Председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев пък пресметна, че е по-изгодно да се инвестира в отварянето на денонощни аптеки, отколкото в автомати за лекарства. „Ако във всичките 266 общини в България се инвестира в денонощна смяна за аптека, това би струвало на бюджета 59 млн. лв. на година. За сравнение, инсталирането на 266 машини би струвало 1,8 пъти повече само за закупуването им, без в сметката да влиза инсталирането и поддържането им“, уточни той. Според него по-разумно е да се мисли за създаването на филиали и дефилиращи фармацевти.
Председателят на Асоциацията на аптеките в България Николай Костов пък нарече предложенията на „Възраждане“ откровен политически пиар, който предлага потенциално опасно решение за живота на хората. „Ако този закон бъде приет, трябва да има много сериозна регулация – да е ясно на какви условия да отговарят автоматите, да има списък на продаваните в тях лекарства, да се знаят лицата, които ще могат да зареждат автоматите в машините, медикаментите да са малки опаковки, малки дози, да не съдържат потенциално опасни вещества като псевдоефедрин“, каза той. Костов добави, че автоматите могат да поддържат не повече от 25 продукта, което няма да е от полза на възрастните хора, които имат нужда най-вече от лекарства по лекарско предписание, които се поемат напълно или частично от касата.
Проф. Генка Петрова от Фармацевтичния факултет на МУ-София заяви, че продажбата на лекарства през автомати носи риск за пациентите, живеещи в отдалечени и труднодостъпни места, тъй като там живеят основно възрастни хора, страдащи от няколко заболявания и приемащи 5 -10 лекарства едновременно. „Допускането на прием на лекарства за тези хора без консултация с лекар или фармацевт е високорисково и е безотговорност“, допълни тя.
Но под предтекст колко ги е грижа за пациентите, фармацевтите случайно вероятно пропуснаха да кажат, че и сега една голяма група хора си купува лекарства онлайн, че куфарната търговия с медикаменти от съседни държави набира скорост, че селските кметове пазаруват на едро лекарства за своите жители, което пък означава, че тези възрастни хора така и така не получават никаква фармацевтична грижа, че никой в аптеката не пита какви други лекарства пиеш, когато си купуваш болкоуспокояващо. А съвсем доскоро, преди въвеждането на е-рецептите, всеки можеше да си купи свободно дори антибиотик.
„Това, което беше предложено от „Възраждане“, беше написано доста кратко, с много неясноти, с доста сериозно неразбиране по конкретиката на темата, която започва да се регулира. Дадоха също и много кратък срок между първо и второ четене, в които да се въведат промени. Но се справихме, срокът беше до понеделник, входирани са корекциите между първо и второ четене, с които се оправят няколко ключови проблема“. Това коментира пред БНР председателят на здравната комисия в парламента и член на ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев.
„Първо, вендинг автоматите не бива да дават медикаменти, които са по прескрипция. Това в закона преди това не беше ясно, с промените предлагаме това да бъде конкретно фиксирано – че ако се ползват такива медикаменти, те могат да бъдат само без лекарско предписание“, каза д-р Симидчиев. „На второ място, там имаше редица неясноти по отношение на това кой ще може да контролира, това е също много по-детайлно разписано в корекциите, които предлагаме“, обясни той.
Председателят на парламентарната здравна комисия заяви още, че ще иска тази седмица да бъде свикана работна група, в която да вземат участие всички заинтересовани страни и която ще обсъди всички проблеми около текстовете.
