Намаляване на солта в хляба и тестените изделия, както и промяна на стандартите за допустимо количество сол изобщо в продуктите, настояват от Асоциацията за инсулт и афазѝя по повод 14 май – европейският ден на осведоменост за инсулта.
По-малко от месец преди европейските и извънредните парламентарни избори от организацията отправиха апел към политиците с още 19 искания. Сред тях са национален скрининг на застрашените групи; стандарт за доставяне на пациент с инсулт до неврологично звено за лечение в острата фаза, съответстващ на терапевтичния прозорец за съвременно лечение; регламентиране на достъп до социална подкрепа за семействата на претърпял инсулт; достъп до помощни средства и специализиран транспорт до дома за случаите, които се изписват в тежко инвалидизирано състояние; ефективно проследяване на преживелите инсулт; индивидуализирани рехабилитационни и терапевтични грижи; речева рехабилитация с логопед-афазѝолог най-малко два пъти годишно.
„В България на всеки десет минути един човек получава инсулт“, алармира доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св. Анна“, която е лидер у нас по брой проведени модерни процедури за лечение на инсулт – тромболизи и тромбектомии и съответно е лидер и по спасени пациенти. „Миналата година близо 50 хиляди души са получили инсулт, като над 5500 от тях са починали още в болницата“, посочи още лекарят. По думите му големият проблем се крие в изписаните живи пациенти, тъй като в рамките на една година поне още половината от преживелите инсулт умират.
„В България всеки месец средно 4000 души получават инсулт. Тази диагноза е и сред най-честите причини за смъртност в страната – сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания представляват общо 59.8% от смъртните случаите за 2023 г.“, признаха в отговор от здравното министерство. От ведомството напомниха, че с Декларация, подписана през 2021 г. в МЗ, страната ни се е присъединила към усилията на ЕС за предприемане на мерки, целящи постигане на четири основни цели до 2030 г.: намаляване броя на инсултите с 10%; над 90% от пациентите с инсулт да получават бързо и адекватно лечение в специализирано болнично звено; прилагане на национална политика за борба с инсулт, която обхваща цялата верига от медицински действия и грижи – от първичната превенция до живота след инсулт и създаване на политики за насърчаване на населението за здравословен начин на живот.
От МЗ уточниха, че мерки за всяка една от поставените цели и в изпълнение на поетите ангажименти, са заложени в Националната здравна стратегия 2030. Стратегическият документ поставя акцент върху политиките за подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести. Предвидени са и дейности по промоция на здраве, насърчаване на здравословното хранене и физическата активност, намаляване на рисковите фактори. Ключова мярка е и въвеждането на здравно образование на децата и учениците.
Друг основен фокус е осигуряването на достъп до съвременна диагностика и лечение в специализирани структури за лечение на инсулт и до персонализирана рехабилитация и вторична профилактика. „За целта МЗ работи върху създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове за диагностика и лечение („stroke“ центрове) на територията на страната, които да осигурят интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, както и следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение. Създаването на тази мрежа ще бъде подкрепено чрез механизмите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост“, посочиха още от здравното ведомство.
