Девет от десет човека не знаят, че имат болни бъбреци, алармира председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ). По думите и хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) преминава безсимптомно, съвсем в началото може да се прояви лека умора, която обаче не може да накара човек да потърси специалист. Поради тази причина и заболяването се определя като тиха пандемия.
ХБЗ е свързано с прогресивна загуба на бъбречна функция. То преминава през шест етапа, като с напредването им значително нараства рискът от хронична бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или бъбречна трансплантация. С напредване на ХБЗ се увелича и рискът от смърт по сърдечносъдова причина, посочват от АПБЗ и Българската болнична асоциация (ББА). От организациите подчертават, че в световен мащаб хората, които страдат от ХБЗ, са повече от тези, които имат диабет или онкологично заболяване. Хроничното бъбречно заболяване засяга 13% от българите, сочат данните, представени от асоциациите.
„Диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми или инсулт, затлъстяване, фамилна обремененост и тютюнопушене са сред рисковите фактори за развитие на ХБЗ“, обясни един от най-добрите нефролози у нас проф. Борис Богов от УМБАЛ „Света Анна“. По думите му специалистите следят намаляването на бъбречната функция чрез кръвно изследване на серумен креатинин. „За поставянето на диагнозата важен елемент е присъствието или отсъствието на микроалбумин – един от първите белези, който нефролозите регистрираме при пациенти с ХБЗ“, добави проф. Богов. И предупреди, че вероятността пациентите с ХБЗ да умрат от сърдечносъдово усложнение е в пъти по-висока от тази при хората без това заболяване.
Трябва да се работи изключително много за образоване на обществото по темата и затова стартира тримесечна образователно-информационната кампания „Здрави ли са бъбреците ти?“. Инициативата се осъществява от АПБЗ и ББА, с подкрепата на Дружеството по нефрология и Българското кардиологично дружество. Седем големи болници ще се включат в кампанията. Това са: УМБАЛ „Света Анна“-София, УМБАЛ Света Марина – Варна, УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“- София, МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив, МБАЛ „Света София“ – София и УМБАЛ „Медика“-Русе.
