Тестват върху пациенти първата иРНК инжекция срещу меланом

Тя се изготвя индивидуално за всеки пациент, като кара тялото да преследва раковите клетки и да предотвратява завръщането на смъртоносната болест, очаква се да помага и за рак на белия дроб, пикучния мехур и бъбреците

392
иРНК инжекция

Британски пациенти тестват първата в света персонализирана иРНК инжекция срещу меланом (вид рак на кожата), която също така има потенциал да спре рак на белия дроб, пикочния мехур и бъбреците, предаде Пи Ей мидия/ДПА. „Променящата играта“ инжекция, която дава надежда за излекуване, се изготвя индивидуално за всеки пациент само за няколко седмици. Тя действа, като кара тялото да преследва раковите клетки и да предотвратява завръщането на смъртоносната болест.

Изпитване на инжекцията във фаза 2 с участието на фармацевтичните компании „Модерна“ (Moderna) и MSD установи, че тя драстично намалява риска от връщането на рака при пациенти с меланом. Вече е в ход последната фаза 3 на изпитването ръководено от тръст, включващ редица британски болници, в партньорство с лондонския Юнивърсити колидж.

Д-р Хедър Шоу, национален координиращ изследовател на изпитването, каза, че инжекцията има потенциал да лекува хора с меланом и се тества при други видове рак. Споделяйки подробности за изпитването единствено с информационна агенция Пи Ей (PA), тя каза: „Това е едно от най-вълнуващите неща, които сме виждали от много време насам“. Д-р Шоу говори още за един „наистина прецизно и индивидуално настроен инструмент“ и сравнява предоставената на пациентите възможност с това да хапнат в изискан ресторант, вместо в заведение за бързо хранене. По думите й това е като да им бъде поднесено изисканото ястие кордон бльо.

Новата инжекция е индивидуализирана неоантигенна терапия (INT) и понякога се нарича ваксина срещу рак. Тя е предназначена да задейства имунната система, така че да може да се бори срещу специфичния за пациента тип рак и тумор. Известна като mRNA-4157 (V940), инжекцията е създадена, за да бъде насочена към туморни неоантигени, които се експресират в туморите при конкретен пациент. Това са туморни маркери, които потенциално могат да бъдат разпознати от имунната система.

Инжекцията носи кодиране за до 34 неоантигена и активира противотуморен имунен отговор въз основа на уникалните мутации в рака на пациента. За да се създаде, по време на операцията на пациента се отстранява проба от тумора, след което се извършва секвениране на ДНК и се използва изкуствен интелект. Резултатът е персонализирана противоракова инжекция, която е специфична за тумора на пациента.

„Това е до голяма степен индивидуализирана терапия и в известен смисъл е много по-умна от ваксината. Тя е абсолютно персонализирана за пациента – не можете да я дадете на следващия на опашката, защото не очаквате да му подейства“, казва д-р Шоу. Крайната цел е пациентите да бъдат излекувани от рака. „Абсолютно, това е целта. С тази терапия се справяте с теоретичния риск, че ракът може да се появи отново“, продължава тя.

„Това, което се опитваме да направим, за всеки пациент поотделно, е да проведем лечение за унищожаване на всички тези непокорни клетки, които може да са се изплъзнали и да се намират наоколо. Желанието ни е да вкараме повече хора в групата на пациентите с преживяемост без рецидиви. Това трябва да се отрази на общата преживяемост и неповтаряне на заболяването при тези пациенти с течение на времето, което е равносилно на излекуване“, казва още д-р Шоу.

Данните от фаза 2, публикувани през декември, установяват, че вероятността от смърт или завръщане на рака след три години при пациенти със сериозни високорискови меланоми, които са получили инжекцията заедно с имунотерапията Кейтруда (Keytruda), е почти наполовина (49 %) по-малка от тази при хората, на които е била прилагана само имунотерапия.

Глобалното изпитване във фаза 3 ще включва по-широк кръг пациенти и се надява да набере около 1100 души. Великобритания има за цел да набере поне 60-70 пациенти в осем центъра, включително в Лондон, Манчестър, Единбург и Лийдс.

Комбинацията от терапии се изпитва и при рак на белия дроб, пикочния мехур и бъбреците. „Мисля, че има реална надежда, че това ще бъде повратна точка в имунотерапията. От дълго време търсим нещо, което да бъде добавка към имунотерапиите, с които вече разполагаме и знаем, че могат да променят живота на пациентите, но да е нещо, което има наистина приемлив профил на страничните ефекти“, подчертава д-р Шоу. „И тези терапии изглеждат така, сякаш могат да предложат това обещание“, допълва тя.

Професор Лорънс Йънг от университета на Уоруик определя постижението като едно от най-вълнуващите в съвременната терапия на рака. „Комбинирането на персонализирана противоракова ваксина за стимулиране на специфичен имунен отговор към тумора на пациента, заедно с използването на антитяло за освобождаване на спирачката на имунния отговор на организма, вече е много обещаващо при пациенти, чийто първоначален рак на кожата (меланом) е бил отстранен“, казва той.

Интересът към противораковите ваксини се възроди през последните години благодарение на по-задълбоченото разбиране на начина за това как тялото контролира имунните реакции и от появата на иРНК ваксини, което прави разработването на ваксина, базирана на имунния профил на собствения тумор на пациента, много по-лесно. Надеждата е, че този подход може да бъде приложен и при други видове рак, като тези на белия дроб и дебелото черво.

Какво представлява меланома?

Меланомните злокачествени образувание произхождат от клетки, наречени меланоцити, които нормално присъстват в кожата (също и в очите, и в мозъчните обвивки) на всички хора. Меланоцитите произвеждат и са изпълнени с пигмент, който придава цвета на кожата.

Трансформацията на тези нормални клетки в кожата в туморни е генетичен процес, който стартира и се поддържа от излагането на тялото на ултравиолетова светлина, обясняват дерматолозите.

Бенките (невусите) са доброкачествени образувания на кожата, съставени предимно от меланоцити. Малигнен меланом може да възникне както върху подлежащ невус, претърпял трансформация, така и върху участък от кожата, където бенка никога не е имало, поясняват още специалистите в тази област.

Какво е положението в България?

Меланомът на кожата мъчи около 630 българи годишно. Заболяването засяга най-често хората около 70-годишна възраст, но вече може да бъде срещнат в юношеска и в детска възраст, обяснява пред бтв д-р Гергана Шаламанова, началник на отделението по медицинска онкология и дерматология към Комплексния онкологичен център в Пловдив. Проблемът според нея е, че се диагностицира късно и над 25% от заболелите умират.

Предразположени към заболяването са не само хора със светла кожа и коса, а също така и тези с повече от 50 бенки по тялото. Рисков фактор е честото посещаване на солариум и използването на ултравиолетови лампи.

СПОДЕЛИ