Членовете на парламентарната комисия по здравеопазване приеха Националната здравна стратегия 2030 г. В четвъртък предстои окончателното приемане на документа и така България най-после ще има стратегическа рамка за развитието на здравеопазването ни за следващите 6 години.
Според председателя на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов занапред финансовите министри ще са задължени да осигурят финансиране в бюджетите за всяка една година за заложените в стратегията политики. „Това ще стане след като здравното министерство подготви съответните нормативни промени и НС направи необходимите законови поправки“, обясни той.
В НЗС са залегнали приоритети за изграждане на по-здрава нация, за създаване на система, ориентирана към потребностите на хората, както и за прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве. За всеки от приоритетите са записани различни политики, отнасящи се до насърчаване на здравословен начин на живот, подобряване на здравето чрез намаляване на вредните ефекти от рисковите поведения и от околната среда, ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести и онкологичните заболявания, превенция на инфекциите и подобряване на имунизационния обхват, развитие на капацитета на извънболничната помощ, преструктуриране и технологично развитие на болниците, развитие на капацитета на спешната помощ, подобряване на достъпа до лекарства и медицински изделия, развиване на електронното здравеопазване, по-добро планиране и мотивиране на работната сила в системата.
В документа се предвижда още подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите заболявания, развитие на донорството и международното сътрудничество в областта на донорството на органи, тъкани и клетки, подобряване на психиатричната грижа, създаване на национална програма за опазване на имунното здраве на населението, превенция на имуномедиираните болести, подобряване на оралното здраве, гериатрична грижа и борба със затлъстяването.
В стратегията са посочени основните предизвикателства пред страната, които са свързани с челното място на България в ЕС по смъртност и последното място по продължителност на живота, както и с високите нива на детска смъртност. В стратегията се посочва още, че предизвикателство за страната ни е най-високата заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания сред страните от ЕС. Друго предизвикателство е тежестта на онкологичните заболявания върху общественото здравеопазване. Психичните заболявания, застаряващото население, малкото на брой трансплантации, ниските разходи за здравеопазване на глава от населението са другите предизвикателства, посочени в НЗС.
Изброени са и конкретни стъпки, които предстои да бъдат предприети. Например ще бъде създаден единен Национален интердисциплинарен център за скрининг в София с развита регионална мрежа (пренатaлен, неонатален и на социалнозначимите заболявания). Чрез него трябва да се осигури институционален капацитет за прилагане и мониториране на изпълнението на профилактични програми за превенция на хроничните незаразни болести, оценка на резултатите от лечението на пациентите, както и обучение на специалисти.
Болниците пък ще бъдат класифицирани в пет основни нива. Първото и второ ниво, обхващащи населени места до 5000 души, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително и чрез въздушните линейки. В населените места с население до 25 000 души ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения от трето ниво с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24-часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи). Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности. Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения, се посочва в документа.
Четвърто и пето ниво на медицинска помощ ще има в 28 областни града, като там болниците ще оказват високотехнологично лечение. Предвидено е държавата да развива приоритетни болници с модерно оборудване и разкрити структури по различни специалности. Системата ще се доразвива и от опорни болници в областните центрове, като тези лечебни заведения ще трябва да разкрият ТЕЛК комисии и да осигуряват достъп при бедствия и аварии. Опорните болници трябва да имат терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични структури, действащо спешно отделение и отделение по съдебна медицина и деонтология.
По отношение на лекарствената политика се предвижда Специализираната електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА) да бъде интегрирана към Националната здравноинформационна система (НЗИС), което трябва да гарантира доставката на нужното лекарство до всеки пациент, който има рецепта. В аптеките пък пациентите вече ще могат да заявяват предварително предписаните им медикаменти, а фармацевтите ще правят поръчки за конкретен човек през НЗИС, като така производителите и дистрибуторите ще са длъжни да доставят лекарствените продукти.
