Болниците носят 7 млрд. лева на икономиката

Здравеопазването е сред топ 5 на работодателите в България и не е бреме и разход, а инвестиция, заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров

141
болниците
Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС

Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е близо 7 млрд. лв. и представлява 4,2% от БВП. Добавяйки индиректни и индуцирани ефекти, въздействието върху икономиката нараства до 11,6 млрд. лв. Това сочат резултатите от проучване за икономическия принос на лечебните заведения в България, изготвено за Българския лекарски съюз (БЛС) от IQVIA, представено от Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа. По думите му лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения и техните служители допринасят с около 1,2 млрд. лв. към държавния бюджет чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица.

Здравеопазването е сред топ 5 на работодателите в България. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на около 460 000 работни места в други сектори на българската икономика, показват още данните. Като работодатели лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв. на над 106 000 работещи в здравната система. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.

„Здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив – тя е един от основните двигатели на икономиката“, подчерта председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, а не като разходи. Той предупреди, че кадрите в системата са най-важни и за пореден път наблегна на сериозната кадрова криза в сектора.

„Средно за страната има 4,6 лекари и 4,3 медицински сестри на 1000 души. Голяма част от специалистите са или в пенсионна възраст, или скоро ще навлязат в пенсионна възраст“, подкрепи думите на Маджаров и Лука Чичов.

По време на събитието експертите Кузман Илиев, Лъчезар Богданов и Величка Костадинова коментираха данните от проучването и необходимостта от законодателни промени за подобряване на качеството на здравната система. Някои от участниците в дискусията отбелязаха, че в някои случаи у нас има свръхрегулация, която създава пречки за достъп до лечение. Адв. Костадинова обърна внимание и на исковете за обезщетения към болници, което води до икономическа тежест за лечебните заведения. По думите й броят на делата за лекарски грешки се увеличават всяка година, а през последните две има лавинообразно нарстване.

Проучването изследва и приносът на лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения като дял от БВП, който е близо 4,7% през 2021 г. и 4,2% през 2022 г. Разходите на България за здравеопазване като процент от БВП са тясно свързани с дейността на лечебните заведения и са средно с 2,5% по-ниски от средните за ЕС. В тази връзка експертите предупреждават, че без мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, които да ги доближат по близо към средните за ЕС, до 2027 г. дейностите на лечебните заведения се очаква да намалеят като дял от БВП до 3.7 на сто.

Според председателя на БЛС при вземането на решения политиците трябва да се базират на данни и анализи, да се прилагат икономически механизми и там, където е необходимо, държавата да се намесва  с непопулярни мерки, какъвто е случаят с кадровата криза в сектора.

СПОДЕЛИ