Доклад: Ген. Мутафчийски и мерките по-ефективни от ваксините

Въпреки осигурените значителни средства страната ни е с едни от най-високите заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света, Сметната палата с 11 препоръки към здравните власти

228
Мутафчийски
Ген. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА

В началото на пандемията от COVID-19, в резултат на строгите противоепидемични мерки, въведени от Националния оперативен щаб, оглавяван от ген. Венцислав Мутафчийски, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в България в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г., когато мерките се разхлабват, щабът закрит и въпреки наличието на ваксини, се наблюдава точно обратната тенденция. Това е заключението в доклада на Сметната палата след извършен одит „Изпълнение на мерките в здравеопазването във връзка с COVID-19“ за периода от 01.02.2020 г. до 31.12.2021 г.

Въпреки предприетите своевременни и последователни действия на здравните власти и осигурените значителни средства за защита на живота и здравето на хората в условията на пандемия от COVID-19, България е една от страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света. За това допринася липсата на ефективна ваксинационна кампания. Независимо от достатъчните количества и възможности за свободен избор на ваксина, страната отчита бавен процес на ваксиниране и едва около 30 % ваксинално покритие, се отчита още в доклада.

Според документа в началото на пандемията стриктното прилагане на въведените противоепидемични мерки и дейности води до ограничаване на заболеваемостта и намаляване на смъртността от COVID-19. През 2021 г., независимо от осигурените количества ваксини, поради ниското ваксинално покритие съществено нарастват умиранията, като се регистрират два пика – през 13-та и между 43-та и 45-та седмица. Причината за високата заболеваемост и смъртност е липсата на ефективно провеждана ваксинационна кампания.

По данни на Министерството на здравеопазването от COVID регистъра, за периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. от COVID-19 са починали общо 29 238 лица, от които 8031 през 2020 г., в т.ч. 100 души са медицински персонал, и 21 207 през 2021 г., в т.ч. 78 души медицински персонал. От починалия медицински персонал броят на лекарите превишава този на медицинските сестри. Най-висока смъртност от COVID-19 е регистрирана в София град, най-малко – в област Търговище. Най-висока е била смъртността сред хората на възраст между 70-79 години – общо 10 894 души, и сред тези на възраст между 60-69 години – общо 7114 души. Най-ниска е смъртността на лицата на възраст между 0-19 години – 24 души, и лица над 90 години – 724 души.

По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички умирания в страната, а през 2021 г. – 18,5%. „Данните показват, че в началото на пандемията с въведените и прилагани противоепидемични мерки в България е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в сравнение със средната за ЕС, като тази тенденция се запазва до декември 2020 г., когато е регистриран първият пик на смъртност в България. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция и средната извънредна смъртност у нас значително надхвърля тази в ЕС“, посочват от Сметната палата. По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на България (от 14, 2 на сто на 38 на сто), Словакия ( от 10,5 на сто на 35,7 на сто), Естония (от 2,3 на сто на 19,4 на сто) и Латвия (от 1,5 на сто на 21,7 на сто). Всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните лица и високо ниво на ваксинално покритие.

Докладът констатира, че са осигурени оптимални възможности и достатъчно финансови средства за провеждане на клинични и лабораторни изследвания на заболели от COVID-19; преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения за болнична помощ и за субсидирането им за поддържане на готовност при пандемия; закупуване на медицинска апаратура, лични предпазни средства и лекарствени продукти.

По бюджета на Министерството на здравеопазването отчетените разходи за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19 са близо 668 млн. лв. за 2020 г. и над 746 млн. лв. за 2021 г. Общо разходите, трансферите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. са в размер на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са разходвани за подкрепа на персонала. Разходваните средства за ваксини са над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти – близо 167 млн. лв. В същото време, извършените разходи във връзка с изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 са 850 хил. лв. От държавния бюджет са осигурени 80 на сто от средствата за извършените плащания по плана, 20% са средства от Европейския съюз.

Заплатените средства през 2020 г. и 2021 г. от НЗОК за лечението на хоспитализирани пациенти, диагностицирани с COVID-19 по клиничните пътеки, са близо 320 млн. лв., а по клиничните процедури – 206 млн. лв. За същия период заплатените средства от НЗОК за работа при неблагоприятни условия възлизат на над 1 млрд. лв. Най-много средства за работа при неблагоприятни условия са заплатени на изпълнителите на болнична медицинска помощ – общо над 756 млн. лв.

Установяването на случаите на COVID-19 се извършва в определените от министъра на здравеопазването клинични лаборатории, които постепенно нарастват от три в началото на пандемията, до 97 към края на 2020 г. и 123 към края на 2021 г. Неравномерното териториално разположение на определените лаборатории в лечебни и здравни заведения обаче затруднява бързия и лесен достъп на значителна част от населението в малките населени места и три областни града, пише още в доклада. За периода от началото на 2020 г. до края на 2021 г. за установяване на COVID-19 са направени общо 7 459 348 тестове, от които 747 108 са положителни и потвърдени случаи, като броят на потвърдените случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 г.

От екипите на Центровете за спешна медицинска помощ са обслужени 670 244 спешни пациенти, което представлява 90 на сто от всички потвърдени случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841, или 70 на сто. От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациенти с COVID-19, (85 на сто от всички потвърдени случаи). Извършени са 581 707 първични прегледи и 231 496 вторични.

За периода 2020-2021 г. в лечебните заведения за болнична помощ са хоспитализирани 211 760 пациенти, или 28 на сто от общо потвърдените случаи. В интензивно отделение са настанени 17 783 пациенти, или 8,4 на сто от хоспитализираните, лекувани в условията на липсващ утвърден медицински стандарт в България „Анестезиология и интензивно лечение“. През 2021 г. броят на хоспитализираните нараства близо три пъти в сравнение с 2020 г. Най-голям е броят на хоспитализираните в областите София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно отделение в София град (4309), Русе (1308) и Пловдив (1253).

Към 31.12.2021 г. са доставени 8 331 795 дози ваксини, които са достатъчни за подлежащото на ваксиниране население, както и за пребиваващите и преминаващите през страната лица. Хората със завършен ваксинационен курс са едва 29,8 на сто от подлежащото на ваксинация население. Лицата със завършен ваксинационен курс са най-много във възрастовата група от 40 до 69 години – над 1 млн. души, което е 56% от общо ваксинираните.

Сметната палата излиза и с 11 препоръки към здравните власти. Сред най-важните са: да се предприемат действия за осигуряване на стандартизирано качество на оказваната медицинска помощ и защитата на правата на пациентите, хоспитализирани в реанимациите; да се осигури по-голяма ефективност в управлението на бъдещи пандемии и да се предприемат действия за извършване на оценка на въздействието на прилаганите законови и подзаконови нормативни актове по време на пандемията от COVID-19.

Друга препоръка е да се създаде Национален пандемичен комитет, с ясно определени състав и правомощия, който да отчита изпълнението на дейностите, включени в Националния план на България за готовност при пандемия. Освен това от Сметната палата искат да се утвърди стандартна оперативна процедура за разработване на национални и регионални оперативни планове, с ясни изисквания за структурата и съдържанието им, чрез които да се осигури яснота за конкретните дейности и задачи, отговорностите, сроковете за изпълнение и разпределението на ресурсите за постигне на целите и изпълнение на Националния план за готовност при пандемия.

И още: да се създаде стандартна процедура за действие на лечебните заведения за болнична помощ в условията на пандемия; да се осигури адекватно заплащане на работещите в районните здравни инспекции, както и единни правила за работата им; да се възложи проверка и анализ на разходите на предоставените субсидии през периода на пандемията от COVID-19 на болниците, съгласно сключени едногодишни договори с МЗ за поддържане на готовност, осигуряване на леглови капацитет и кислородолечение с оглед осигуряване на публичност и прозрачност на разходването на предоставените средства. От Сметната палата настояват и договорите за субсидии да са публични.

СПОДЕЛИ