„Все още не можем да направим българското здравеопазване еднакво достъпно за всички деца в страната.“ Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на кръгла маса „С отговорност към здравето на българските деца“, организирана от БЧК.
„Достъпът до здравеопазване, до педиатри в страната ни не е един и същ, регионалните дисбаланси трябва да се видят по-дълбоко какво представляват“, каза още тя и посочи, че най-бързо обезлюдяващият район в ЕС е Смолянският регион.
По думите на Йотова общата оценка за грижата към децата на държавата и институциите за 2022 г. е 3,33. Данните са от Бележника, изготвен от Националната мрежа за децата. „Тази цифра не се променя 12 години. В разбиването й по различни профили се оказва, че през 2023 г. има спад в грижите за детското здравеопазване и индекъст за тях е 2,98, което е най-ниско за последните 10 години“, алармира вицепризидентът.
„Националната детска болница трябва да се осъществи“, призова Илияна Йотова и допълни, че инициативата Българската Коледа е невероятна идея, доказала своята жизненост през годините, но тя не може да бъде достатъчна и да замести държавата там, където липсва тя в своята политика в здравеопазването.
Според вицепрезидента друг ключов проблем е епидемията от употреба на алкохол, тютюневи изделия, наркотици, синтетични препарати. Тя цитира данни, според които 80% от учениците са опитвали алкохол, а 30% – синтетични наркотици. „Към наркотици прибягват вече 12-13-годишни деца“, посочи Йотова и изрази надежда, че новосъздаденият междуведомствен съвет за борба с наркотиците и наркотични зависимости няма да бъде само една административна структура. „Трябва да се търсят отговори на въпросите, свързани с причините децата да посягат към наркотици – бедност, средата вкъщи, неработещи родители, опит за търсене на лесен изход, но ако не търсим причините, няма как да има успешна битка с наркозависимостта“, препоръча вицепрезидентът. Тя обърна внимание на нуждата от политики за работа с родителите.
Зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски пък анонсира идеята да се създадат уроци по здравна култура в училищата. Предвижда се в зависимост от възрастта детето да получава умения и знания как да се предпазва от вредящи на здравето рискове като тютюнопушене, наркотични вещества, лоши човешки взаимоотношения, насилие и други. По думите му се очаква това да се случи тази година, като предстоят разговори с МОН и Министерството на труда и социалната политика кога да са часовете по здравна култура.
„Най-голямото увеличение на средствата за здравеопазване е в посока профилактика на заболяванията и промоция на здраве“, каза още доц. Околийски. Важно е не само при деца и подрастващи, но и при родители и хора в репродуктивна възраст да се извършват профилактични прегледи. Той информира, че МЗ е възстановило програмата за подобряване на майчиното и детско здраве, както и стратегията за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа. По думите му министерството субсидира всички лечебни заведения, намиращи се на труднодостъпни места в България. „Търсим решения за осигуряване на медицинска помощ там, където е нужно“, подчерта доц. Околийски. Според него, за да се осъществи всичко това, трябва единодушие между институциите, включително и с парламента.
