За какво ще плаща здравната каса през тази година с рекордния си бюджет от 8,1 млрд. лева, ще има ли повече пари за профилактика и първична медицинска помощ, ще станат ли публични проверките в болниците и резултатите от тях, какви са най-честите нарушения и за „червените линии“ в политиката – говори пред Скенер.нюз подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров.
Макар и в оставка и Вие, и управителят на НЗОК, водите преговори с БЛС за НРД. Какво повече ще получат лекари и пациенти на фона на рекордния бюджет за тази година от 8,1 млрд. лв.?
– Към момента може да се каже, че преговорите в частта за извънболничната помощ са почти приключили, а по отношение на текстовете за болниците текат финални разговори. Искрено се надявам новите условия и цени да благоприятстват най-вече дейността на общопрактикуващите лекари, които имат нужда от подкрепа и по-добри условия за работа. Нужно е да създадем условия този, бих го нарекъл първи сегмент от здравеопазването, да привлича повече млади хора. Недостигът на лични лекари отдавна е осезаем и си има финансови причини за това. Подкрепям политиката, насочена към по-добро заплащане, за повече прегледи и изследвания в доболничната помощ. Като цяло парите за първична помощ се увеличиха с около 23%, а тези за изследвания, т.нар. МДД, с близо 22%, което е добре. Поработихме върху улесняване на достъпа на пациентите до образните изследвания КАТ и ЯМР. Имам предвид т.нар. компютърни и магнитно-резонансни томографии, които ще бъдат разпределяни на нов принцип. Надявам се с новия НРД да успеем да подобрим достъпа до прегледи и изследвания, особено за децата и възрастните. Същото се отнася и за болничната помощ, където усилията ни са насочени към по-добро качество, подобряване на контрола, но и ще има диференцирано увеличение на цената на повечето пътеки и процедури.
Кога НЗОК ще започне да плаща за качество и например за модерни операции?
– Аз лично съм привърженик на идеята да се стимулират високоспециализираните медицински технологии и иновациите. Здравната каса е показвала неведнъж стремежа да търси заплащане за качествена медицинска помощ, да обръща повече внимание на съвременните методи за диагностика и лечение. НЗОК например отдавна заплаща минимално инвазивни методи като коронарна и периферна диагностика и лечение. Отскоро започнаха и все по-силно се възприемат алгоритми на дейности с роботи и роботизирани системи в редица медицински специалности. Тази година също нямаме изключения – в заплащаните дейности бяха включени високотехнологични методи, като например робот подпомагащата рехабилитация, както и много нови технологии в диагностиката. Правилата, в това число и алгоритмите на клиничните пътеки трябва да дават гаранции за качество. За това е нужна много добра експертиза при подготовката на диагностично-лечебните алгоритми и правилата за тяхното прилагане. Практиката показва, че независимо колко добре и колко пълно е разписана една клинична пътека или определена дейност, тя не се прилага, ако не е правилно остойностена или ако създава затруднения за лечебното заведение в хода на изпълнение. В регламентирането и остойностяването на медицинските услуги трябва да участват всички заинтересовани организации и второ – това трябва да се прави постоянно, а не в рамките на няколко седмици, когато се договаря НРД. За това не са нужни много усилия и особен ресурс, а организация. Смятам, че ако експертите регулярно преглеждат алгоритмите и оценяват труда на медицинските специалисти, необходимите медикаменти, консумативи и т.н., ще разполагаме с по-точно и по-справедливо остойностени медицински дейности, при което и ресурсите ще се разпределят по-правилно.
Според Вас кой е правилният механизъм, по който касата да плаща онколекарствата на болниците, така че хем те да не трупат загуби, хем пациентите да не са ощетени, но и да не страда бюджетът?
– Този механизъм претърпя редица редакции, включително беше веднъж приет от депутатите и сега, отново беше гласувана промяната му. Определено формулата за най-ниската цена, на която НЗОК е закупувал продукта някъде от някого нямаше как да заработи. Заради няколко аномалии в отношенията между търговците на този пазар, рискувахме да фалираме редица изрядни лечебни заведения. Целта на този механизъм трябва да бъде от една страна да се спести публичен ресурс, но и от друга – да ни даде гаранции, че визираните в медиите отклонения в цената на някои медикаменти няма отново да се случат. Промяната вече е факт, но реално по механизма ще се заработи след 1 юли, тъй като е необходимо технологично време за приемане на съответните промени в наредбата на МЗ и за извършване на доработки в информационните системи на касата. Накратко този механизъм ще позволи НЗОК да заплаща по-ниската стойност между цената, постигната от лечебно заведение и една средно претеглена стойност, на която лечебните заведения са закупували медикамента. Освен това ако болницата е постигнала цена, която е с повече от 20% по-висока от най-ниската, търговците на едро ще връщат тези пари на лечебните заведения. Смятам, че новата формула ще доведе до това, да бъде спестен значителен публичен ресурс, но най-вече ще прекъсне порочната верига, позволяваща онколекарства да бъдат закупувани и заплащани на неоправдано високи цени, както досега, например с 28 пъти разлика в цената.
Предишният управител обеща проверките на касата да станат видими, но това все още не е така. Защо? И какви са най-честите нарушения?
– Бих казал, че публичността и прозрачността в контролната дейност на НЗОК е добре изразена. В Централното управление на НЗОК ежедневно постъпват въпроси от журналисти, сигнали от граждани, запитвания от народни представители, от държавни органи и институции, от различни организации. На всички се отговаря своевременно. Ако е необходимо, може да се помисли и за оповестяване на резултатите от всички проверки. Не виждам пречка за това. Относно това какви са най-честите нарушения, които се установяват при проверките, ще ви уверя, че те в повечето случаи са свързани с неправилно оформяне, пропуски или грешки в медицинската документация. По-голям интерес представляват нарушенията, свързани с неправомерно изискване на плащане на услуги от здравноосигурени лица, избор на екип при спешни хоспитализации, или пък свързани с отсъствието на пациенти по време на внезапен контрол, които също не са рядкост. Към такива нарушения трябва да сме безкомпромисни, защото грубо засягат правата на пациентите и подкопават доверието в системата. Наскоро установихме схема, при която за няколко месеца от една болница за рехабилитация са отчетени над 5000 хоспитализации, голяма част от които вероятно са били фалшиви, т.е. пациентите не са постъпвали в лечебното заведение или не са били там за времето на хоспитализацията. Надявам се много скоро, с напредването на дигитализацията и интеграцията на здравноинформационните системи, подобни злоупотреби да останат в историята.
Според Вас редно ли е да се даде възможност на касата да избира договорните си партньори?
– Не съм привърженик на идеята, дори и този избор да бъде резултат от административни процедури, каквито например са обществените поръчки. В това отношение сега смятам, че законът е добър. В него са описани условията и реда за сключване на договори с НЗОК, при които всички лечебни заведения са равнопоставени. Ако желаещите да работят с институцията отговарят на тези условия, НЗОК не може да им откаже договор. Ако бъде допуснато създаването и функционирането на повече каси, може да се разгледа подобен модел, но при наличието на един национален, публичен здравноосигурителен фонд, ще бъдат създадени идеалните условия за административен произвол.
Започнахме с това , че сте в оставка, а преди дни лидерът на ПП Кирил Петков каза, че сте под тяхната „червена линия“. Защо не Ви приемат и какво показа проверката на ДАНС за Вас?
– Нямам представа и не смятам, че това е нещо необичайно. Но аз бях поканен и съответно номиниран за подуправител на НЗОК от ГЕРБ-СДС. И именно на ГЕРБ и на народните представители от всички партии, които гласуваха избора ми, съм признателен за оценката и доверието. За проверката на ДАНС не бих могъл да говоря, тъй като не разполагам с никакви сведения за нея, дали е провеждана, кога и как е завършила. Не ме притеснява това да бъда проверяван. Нормално е. Все пак работата ми и преди, и сега, е свързана с много държавни и обществени интереси. Бих искал работата ми занапред да се свързва с доверие във възможностите ми да бъда наистина полезен на поста, който заемам.
