Над 400 доброволци се включват в изследване на българския геном

Проектът трябва да даде отговор на въпросите как ДНК влияе на нашето здраве, как усвояваме различни лекарства и към какви заболявания сме по-предразположени

396
геном

Повече от 400 доброволци вече се включиха в изследване на българския геном. Те са от София и Пловдив и ще участват в пилотната фаза на мащабния проект „Геномът на България“, който се реализира от медицинските университети в двата града и от Европейската научна инфраструктура за биобанкиране. Това съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

Информацията от проекта ще се използва в научни изследвания, свързани с генетични заболявания като редки болести, рак, чести социално значими заболявания като диабет, сърдечносъдови болести, невродегенеративни заболявания и дори инфекциозни болести. С участието си в него нашата страна ще се нареди сред държавите, ползващи последните достижения на световната наука.

От събраните абсолютно доброволно кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), за да се открият всички вариации в генома на участниците. Това ще помогне за оформяне на колективния български геном, като в първия етап се планира да се изследват общо 1000 пълнолетни български граждани.

Доброволците в проекта „Геномът на България“ реално помагат за развитието на медицината у нас и в Европа. Чрез него ще се изследва как ДНК влияе на нашето здраве, какъв е рискът от развитие на различните генетични заболявания, кои варианти в нашия геном определят как българите усвояват различни лекарства, към какви заболявания сме по-предразположени и към кои имаме вродена устойчивост, кои терапии биха били ефективни при всеки участник и кои – не толкова.

„Това е шанс всеки от нас да допринесе за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация, защото, дарявайки нашите генетични данни, помагаме за развитието на медицината. Събраната информация ще даде възможност да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за много тежки и чести заболявания“, казва ръководителят на проекта проф. Радка Кънева.

Българският екип на инициативата включва учени от МУ-София и от МУ-Пловдив. Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ-София ще извърши геномното секвениране, обработка и съхранение на данните. Конфиденциалността е гарантирана, като данните ще бъдат кодирани и съхранявани при най-високо ниво на сигурност.

Очаква се по-късно през 2024 г., след одобрение от ЕК, България да се включи пълноценно и в мащабния проект „Геномът на Европа“, за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български граждани от всички географски райони на България, информират от МОН.

СПОДЕЛИ