С нестихващата креативност на българските независими една от друга власти ставаме майстори на късия разказ на абсурда. Съдебната вдигна летвата със: заместник-главният прокурор даде на прокурор главния прокурор. Изпълнителната предложи твърдения на министър на ПП, че съпредседател на ПП и депутат от ПП-ДБ са му оказали натиск да не провежда обществени поръчки за много пари. Абсурдът премиер (Денков) да не може да уволни министър на вътрешните работа (Стоянов) от своя кабинет направо бледнее.
Миналата седмица в този далеч незабавен жанр мощно нахлу и парламентът: управителят на НЗОК Станимир Михайлов изкара на поста си 4 месеца, а подуправителят Момчил Мавров – малко повече от 24 часа, защото депутатите за по-малко от едно денонощие обезглавиха касата току насред приемането на нейния бюджет. Проф. Мавров стана поредната жертва на епизод от риалити формата „Да ти оплюя кандидата“, продуциран от управляващата ни сглобка/некоалиция/дружество по интереси. Пошлият сюжет видяхме при кандидата за управител на касата Иванка Динева (номинация на ГЕРБ), кандидата за управител Станимир Михайлов (номинация на ПП-ДБ, гласувана от ГЕРБ) и с подуправителя проф. Момчил Мавров (номинация на ГЕРБ, негласувана от ПП-ДБ). Когато се вадят т.нар. кирливи ризи на кандидата не откриваме особено творчество: частни болници, фирми, лобиране, доклад на ДАНС, за който не е ясно дали е секретен или не е.
Може би единственият факт, който заслужаваше повече внимание, остана глас в парламентарната пустиня – обвинението на проф. Костадин Ангелов че управителят Станимир Михайлов е дал положително становище за нова частна болница във Варна, въпреки несъгласието на районната здравна каса и на лекарския съюз, а и в условията на предложен мораториум за откриване на частни болници.
Продължението на парламентарните панаири от миналата седмица по повод на (не)състоялия се избор на проф. Мавров може с тъга и гняв да се резюмира като фабрикуване на съгласие, ако заемем теза на американския лингвист и когнитивен изследовател Ноам Чомски. Партийните водачи Бойко Борисов, Асен Василев, Христо Иванов, вече и с любезното съдействие на ДПС, се събраха и решиха бъдещите номинации за постове в регулаторите да се съгласуват предварително. Като че ли тия за ръководство на НЗОК не бяха част от „пакетна сделка“ за избор на управител и подуправител, както лидерът на ГЕРБ формулира срещата, на която Лена била с лаптопа.
Тъжните поуки около този избор: нямат никакво значение качествата или дефицитите на кандидата; няма значение и какво ще се договорят в сглобката, защото сделките – устни или писмени – са в постоянен риск от неспазване; няма значение какво говори Бойко Борисов, защото накрая става това, което са намислили в ПП-ДБ, като за Борисов отново няма значение, че курбан отиват качествени хора. И гневните въпроси: управителят на здравната каса бди над сериозен публичен ресурс или е заложник на управленски игрички; как се легитимират избори, изфабрикувани от хора, които трудно се понасят помежду си или иначе казано колко по-приемливи за ПП-ДБ трябва да са бъдещите шефове на регулаторите например от Борисов и Пеевски и най-после: безвъзвратно ли е приспано българското общество, защото приспаното общество е мечта за демагозите.
И като говорим за абсурди – здравното ведомство вече почти 3 месеца е без зам.-министър, който поне нещичко да разбира от болнична помощ, защото и там гледат онова риалити „Да ти оплюя кандидата“. Макар че те вече са на втори сезон, първият беше при назначаването на уволнения впоследствие Бойко Пенков, чието одобрение от сглобката отне повече от месец. Така 4 от общо 6 месеца управление здравният министър проф. Христо Хинков кара без заместник, навярно затова си върна Пенков като съветник, макар и неофициално.
