У нас липсват 29 000 медицински сестри и 2000 акушерки, ако трябва да спазваме правилото на един лекар да се падат по две сестри, търсят се също около 1000 джипита и 460 психиатри. Това сочат данни от проучване за недостига на медицински кадри у нас, изготвено по поръчка на Съвета за икономически анализи при Министерския съвет. Автори на изследването са доц. Ралица Симеонова – Ганева и доц. Калоян Ганев, преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“.
Според експертите броят на лекарите на всеки 100 000 души население у нас е леко по-висок от средния за Европа, но главният проблем е, че те са неравномерно разпределени. Според СЗО проблемът се задълбочава навсякъде по света, като се очаква през 2030 г. недостигът на световно ниво да достигне 15 млн. медицински специалисти.
Причините, които открояват изследователите, са няколко. Търсенето на здравни услуги се е увеличило значително в световен план поради нарастване броя на населението, по-дългата продължителност на живота, повишаването на здравната култура и постигнатото по-добро благосъстояние. Някои водещи икономики отделят значителни средства за обучение на още кадри, но те са все така недостатъчни. По тази причина на места предпочитат да привличат специалисти от чужбина, допълват експертите.
Противно на очакваното, дефицитът става все по-осезаем и в ЕС заради конкуренцията между отделните държави по отношение на задържането на специалистите. Един от най-важните изводи в проучването е свързан с дефицита на медицински сестри, който експертите определят като изключително сериозен. В момента у нас на един лекар се пада по-малко от една медицинска сестра, което прави функционирането на здравната система неадекватно. Само столицата се нуждае от над 8000 сестри и 200 лични лекари, сочат анализите.
Как изглежда разпределението на специалисти в страната?
В 5 области разполагат с брой лекари на 100 хиляди души население, по-голям от средния за Европа. Това са областите София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Във всички останали има недостиг, като той е най-голям в Благоевград, Кърджали и Хасково. Единствената област, в която общопрактикуващите лекари са относително достатъчно, е Плевен, а дефицит на психиатри няма само в Ловеч.
Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Това са София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас. През последните 20 години най-голям ръст се наблюдава в броя на лекарите по дентална медицина. Те са се увеличили в половината области на страната. Акушер-гинеколози, психиатри и акушерки бележат слаб ръст в едва между 6 и 8 области. А най-голям е спадът при джипитата. Няма област в страната, където те да не намаляват прогресивно. Следват ги медицинските сестри, които са се увеличили единствено в София, и педиатрите, които са станали повече само във Варна и Бургас.
Засега образователната ни система не успява да компенсира напускането на специалисти, а само да покрие частично загубите, които звучат така – през 2021 лекарите, напуснали страната, са 1015, а новите лекари са 902-ма. При медицинските сестри числата са по-стряскащи – броят на напусналите е 890, а на новите – 546. Известен оптимизъм внушава обаче капацитетът на образователната ни система – една трета от обучените студенти у нас са били чужденци.
„Ясно осъзнаваме проблемите с кадрите, те не са от вчера“, заяви зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов. По думите му МЗ се опитва да се справи с недостига, като на първо място увеличава броя на студентите държавна поръчка. „При лекарите местата се запълват, връщаме се към нивата от края на 90-те години. Но една част напускат страната. Опитваме се да ги държим тук, за да специализират. Има атрактивни и неатрактивни специалности обаче“, обясни Гетов и даде пример със съдебната медицина, неонатологията и педиатрията. Според него преди пандемията е нямало нужният брой специалисти по инфекциозни болести, а сега имаме свръхголям брой специализиращи.
