Парламентарната комисия по здравеопазване изслуша единствения кандидат за подуправител на НЗОК проф. Момчил Мавров и предложи проект на решение за избора му, който депутатите трябва да гласуват в петък в пленарна зала. Кандидатурата на проф. Мавров е единствената издигната, като той е номиниран от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
Проф. Мавров има над 10 години опит в системата на здравеопазването и в областта на управлението на здравеопазването, в управлението на НЗОК като председател на Надзорния съвет на институцията, в управлението на болница „Св. Георги“ – Пловдив като заместник-директор по административните и икономическите въпроси, бил е и началник на кабинета на служебния здравен министър д-р Асен Меджидиев, се посочва в мотивите за издигане на кандидатурата.
Проф. Мавров е завършил висшето си образование със степен „Магистър“ по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2000 г. Има магистърска степен по финанси от Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, и магистърска степен по здравен мениджмънт в МУ – Пловдив. През 2016 г. защитава дисертационен труд за научна степен „Доктор по право“. През 2023 г. придобива научно звание „Професор“ в направление право в МУ – София.
„Приемам номинацията като кауза и в услуга на обществото, ще разчитам на доброто взаимодействие с управител на НЗОК, на добро взаимодействие и работа с всички политически партии, с институциите и организациите в бранша“, каза проф. Мавров. По думите му пред НЗОК стоят редица проблеми – необходимост от интеграция на информационната система на НЗОК с НЗИС, подобряване на информационната обезпеченост и контрол, липсата на техническа възможност за автоматизиран анализ на рисковете от злоупотреби, недостатъчност на методологическата помощ към изпълнителите на извънболнична медицинска помощ, както и към лекарите по дентална помощ, синхронизирането на дейността на аптеките, необходимост от оптимизиране на законовата уредба.
„Законът за здравното осигуряване е променян над 130 пъти, което свидетелства за многобройните проблеми в регулираните отношения и за несигурност в съдържанието на закона“, подчерта той. Според проф. Мавров е необходимо е да се оптимизират разходите в бюджета на НЗОК, което може да се постигне чрез подобряване на контрола върху тях. По думите му е необходимо да се подобри достъпът до медицинска помощ и до лекарства за населението в труднодостъпните и отдалечени райони. „Решаването на тези проблеми е възможно само със съвместни усилия на НЗОК и парламентарно представените партии“, добави проф. Мавров. Според него по-важните текущи задачи пред ръководството на НЗОК са свързани с аргументиране на проекта на Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г., наблюдение, отчитане и приключване на бюджетната 2023 г., както и решаване на използването на средствата от резерва на касата. Необходимо е също да завърши процесът на договаряне с фармацевтите за условията и реда за сключване на договори, завършване на процеса по договаряне на отстъпки с притежателите на разрешение за употреба на лекарства, надграждане на информационната система на НЗОК във връзка с контрола на верификационните кодове на лекарствата и др.
Най-същественото и най-важното за цялата система, според проф. Мавров, е електронизацията ѝ, както и интеграцията на информационните системи. По думите му от изключително значение е осигуряване на автоматизирано въвеждане на данни, за да започне да се осъществява непрекъснат контрол върху всички дейности. „Пациентите също трябва да контролират, защото са най-заинтересовани да не се злоупотребява със здравния им статус и с ресурса“, каза още кандидатът за подуправител на НЗОК в отговор на въпрос на д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ.
Проф. Мавров обяви още, че не е против лимитите на болниците, защото те са необходими като добра регулация при ограничен бюджет, но изтъкна, че в момента те са противоконституционни, тъй като съответният текст препраща към подзаконов нормативен акт, вместо въпросът да е уреден на ниво закон.
„Ако доболничната помощ е по-ефективна, няма да има нужда от толкова ресурс в болничната помощ, но трябва да се види дали доболничната помощ е готова да поема такава дейност“, каза проф. Мавров на въпрос на д-р Джевдет Чакъров, свързан с диспропорциите при разпределянето на средствата. По думите на проф. Мавров Министерството на здравеопазването трябва да помисли за реформи в доболничната помощ, да се създадат повече медицински центрове в труднодостъпните райони, както и денонощни медицински центрове.
„Разпределението на резерва на НЗОК трябва да остане в компетенциите на Надзорния съвет на Касата“, добави проф. Мавров, уточнявайки, че това е личното му мнение в отговор на въпрос на председателя на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов. „Това не означава, че ако депутатите възприемат другото виждане, няма да се съобразя с него“, уточни той.
А на питане какво предлага за лечебните заведения, които не могат да достигнат основните заплати, заложени в Колективния трудов договор, указани и в НРД, проф. Мавров посочи, че законът трябва да се изпълнява, но ако не могат да ги достигнат, трябва да се намери формула за подпомагане. По думите му тази помощ не може да се окаже чрез държавни субсидии. „Не съм се сблъсквал с този проблем, сега научавам за него“, допълни той.
„НЗОК не може да се намесва, регулира и контролира въпросите за възнагражденията на мениджмънта на болниците, тъй като те са търговски дружества, регистрирани по Търговския закон“, отговори проф. Мавров на Маргарита Генчева от „Възраждане“, която го попита дали възнаграждения на директори на държавни болници в рамките на 60 000 – 120 000 лв. са злоупотреба с публични средства. „Мнението ми като експерт е, че НЗОК няма право да се намесва в решаването на тези въпроси, това са въпроси на собствениците на лечебните заведения – държава, общини, частни собственици – физически или юридически лица“, обясни проф. Мавров.
От групите на „Възраждане“ и на „Има такъв народ“ изразиха становище, че позицията на подуправител на НЗОК не трябва да е изборна длъжност и затова няма да подкрепят кандидатурата на проф. Момчил Мавров.
