Бившият служебен здравен министър Стойчо Кацаров е осъден за конфликт на интереси. Решението е на Върховния административен съд и е окончателно. Според магистратите Кацаров е действал в полза на частен интерес и докато е бил министър е задействал промяна на наредбата за стандарта по клинична лаборатория, въпреки че към този момент все още е бил председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, което пък се занимава с тази дейност в две болници. Проектът на наредбатата е бил подписан на 18 май 2021 г. – само 6 дни след встъпването му в длъжност като министър и четвърти работен, но и все още е бил председател на ЦЗПЗ. Той дължи 5000 лева глоба и трябва да върне от 309,30 лв. – колкото е дневното му възнаграждение за въпросния майски ден, в който е подписал проекта на наредба. Освен това длъжи и 470 лева на Комисията за противодействие на корупцията за разноски по делото.
Припомняме, сигнал до КПКОНПИ подадоха на 25 март миналата година бившият здравен министър и в момента председател на ресорната парламентарна комисия проф. Костадин Ангелов и проф. Асен Балтов, тогава депутат от ГЕРБ. На 5 юли 2022 г. Комисията за противодействие на корупцията откри конфликт на интереси при и наложи глоба от 5000 лв. на Стойчо Кацаров и също го лиши и от възнаграждение за един ден от времето му в служебното правителство. Бившият служебен здравен министър обаче обжалва решението на КПКОНПИ и Административния съд в София го отмени. Сега обаче върховните магистрати постановяват, че решението на АСС е неправилно и го отменят.
Според ВАС лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката на актове в частен интерес. Акт по смисъла на закона е всяко волеизявление било по движение на административното производство било по финализирането при изпълнение на правомощията или задълженията по служба. За да възникне „конфликт на интереси“ следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано.
„Кацаров е член и председател на Управителния съвет на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ от неговото създаване 12.07.2018 г. до 10.06.2021 г., датата на която е заличен като председател и член на УС в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, във връзка с назначаването му за служебен министър на здравеопазването. След освобождаването му като министър той отново е член на УС на сдружението. Т.е. налице е трайна връзка между посочените субекти, налагаща дефинирането им като свързани лица по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗПКОНПИ“, мотивират се от ВАС и уточняват, че конфликтът на интереси се обективира не в резултата – придобита лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.
„В своята практика Върховният административен съд нееднократно е посочвал, че за съставомерността на деянието по ЗПКОНПИ е достатъчно да е налице формално нарушение на императивната законова разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии“, посочват още магистратите.
