Реконструкцията на големи дефекти в областта на главата и шията с помощта на свободни присадки (ламба) е вече рутинна практика в Клиниката по ушно-носно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, съобщиха от лечебното заведение. Сложната операция позволява пациенти с рак, които в други случаи са били определяни като неоперабилни, сега да бъдат радикално оперирани, както и при селектирани пациенти да бъдат запазвани говорът и гълтателната функция. При този тип операции тъканта, която е изрязана от език, устна кухина или гълтач може да бъде „заменена“ с тъкан от ръката или крака.
„В онкохирургията, когато трябва да се отстранят по-големи тумори, основната концепция е на първо място да се премахне радикално туморът, но на второ място, ако имаме възможност, трябва максимално да запазим функцията на хранене, дишане и говор. Този тип реконструкции позволяват две основни неща: 1) „неоперабилни“-те пациенти да ги превръщаме в „операбилни“ и 2) в селектирани случаи да запазваме гълтателната и говорната функция“, обяснява доц. д-р Тодор Попов, ръководител на екипа, осъществяващ сложната операция в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Какво представлява самият метод?
При сложния метод се взема участък от предмишницата, който се отрязва заедно с част от хранещата го артерия и вена радиалис. Качва се в оперативното ложе на шията или устната кухина, където се е оформил дефект заради премахнатия тумор. Прави се изключително фин микросъдов шев – вената е под 1 мм като се работи изцяло под микроскоп на максимално увеличение. Самата присадка се захранва от кръвоносните съдове на шията. Това позволява много по-голяма свобода при реконструкцията на езика, устна кухина, гълтача.
Операцията има и своите контраиндикации. „Трябва туморът да не е обхванал вътрешната сънна артерия – не че не можем да реконструираме и сънна артерия, но прогнозата в тези случаи е песимистична за съжаление и в световен мащаб е прието тези пациенти да бъдат насочвани за системна терапия. Второто задължително условие е пациентът да е психически подготвен че го чакат тежки времена докато се възстанови, всичко зарасне и започне да се храни самостоятелно. И трето – семейната подкрепа е много важна. Трябва задължително да има кой да се погрижи за този човек“, обясни доц. Попов, който от половин година е и ръководител на Катедрата по УНГ болести към МУ-София.
А колко е тежка операцията може да се съди по нейната продължителност: Тя трае 8-9 часа като се работи с 4, понякога и с 5 различни инструментални маси. Доц. Попов дава пример с операция при рак на езика. С едната инструментална маса се извършва самата операция по отстраняване на тумора. С втора маса от ръката се изрязва тъканта, която ще бъде присадена. С трети специализиран сет инструменти присадката се анастомозира към съдовете на шията като впоследствие се имплантира на мястото на дефекта. На четвърта маса се взема кожа от корема с която се коригира липсващата част от ръката.
„Макар и рядко, такива операции са извършвани досега в България. Това, което смятам за много важно и наистина пробив е, че тази изключително сложна процедура се извършва изцяло от екипа на УНГ клиниката на ИСУЛ. Досега е имало отделни случаи, при които се събира мултидисциплинарен екип от различни клиники, понякога дори от различни болници. Този метод е ефективен и често се прилага на Запад. В българските условия обаче това е много трудно и обикновено е кампанийно – за конкретен пациент. При нас операцията се прави изцяло от екипа на клиниката, което ни позволява всеки пациент, който има нужда от това лечение, да можем да му го осигурим в рамките на следващата седмица“, подчерта доц. Попов.
Той и екипът му от години се занимават с този тип операции като новият метод надгражда предишен, при който присадките, които са използвали за запълване на дефектите, не са били „свободни“. На Националния конгрес по УНГ болести той представи постигнатите досега резултати, които са много обнадеждаващи. Те недвусмислено показват увеличение на продължителността на живота и качеството на живот на пациентите. 50% от пациентите нямат рецидив при 2-годишно проследяване (при този тип карциноми рецидивите са до втората година). При 40 от болните е достигната 5-годишна преживяемост, т.е. лекарите могат да удължат живота на почти всеки втори пациент. Става въпрос за карциноми в много напреднал стадий.
УНГ специалистът обръща внимание и върху проблемите. „НЗОК не прави разлика между рутинна интервенция и тази операция, която продължава цял ден, ангажира огромен ресурс от хора, ангажира материалната база на клиниката, тъй като се осъществява на няколко операционни маси, включва различни сетове от инструменти. Целият труд е за сметка на лекарите и сестрите и вместо да носи приходи за клиниката по-скоро генерира загуби“, посочи д-р Тодор Попов. Според него като цяло съществува проблем с остойностяването на клиничните пътеки при УНГ болестите и дава пример – една тежка ларингектомия (премахване на ларинкса), при която пациентът престоява в болницата 2-3 седмици, се равнява на две леки носни операции или две парацентези (продупчване на тъпанчето).
