Редът на изяждане на храните пази от диабет и дебелеене

Методът кара тялото да си произвежда повече от хормона на ситостта, нашумял от нови терапии срещу затлъстяване

416
храните

Поддържането на добро здраве и телесно тегло в норма изглежда като просто изчисление, в което постъпващите калории да не надвишават изразходваните. Само че в аритметиката се намесват скрити фактори. Например вече е доказано, че има огромно значение дали “влизащите” калории са преобладаващо от захари, или от белтъчини и мазнини. Влияят също степента, до която храните са преработени, времето от денонощието, в което ги ядем, скоростта, с която изпразваме чинията, и много други нюанси.

А ново японско проучване установява, че редът, в който изяждаме отделните съставки в обяда и вечерята си, може да е дори по-важен от количеството и качеството на храната. С използваната от изследователите поредност се постига възможно най-ниско повишаване на кръвната захар – основен фактор за добро здраве според модерната медицина, информира „24 часа“.

Едновременно методът кара тялото да произвежда по-високи нива глюкагоноподобен пептид-1, известен и като GLP-1 – glucagon-like peptide-1. Това е хормон на ситостта, който червата ни отделят естествено в отговор на храненето. GLP-1 е същото вещество, което съдържат популярните лекарства за отслабване и диабет, по които светът полудя през последните години.

Предимство на японската рецепта е, че се помни лесно и не ограничава списъка на храните. Важен е единствено принципът храненето да започне с яденето на богати на фибри зеленчуци, протеини или мазнини в началото и оставянето на въглехидратите за финал. Разбира се, няма непреработени храни, които да съдържат само един нутриент, имат се предвид храни с преобладаващо съдържание на някое от основните хранителни вещества.

В живота правилната последователност може да изглежда например така: първо салатата, месото, зеленчуковата гарнитура, а за “десерт” – оризът, картофите, пастата, хлябът и всякакви тестени изделия. Съчетанията са свободни, стига да е спазено условието храните с лесноусвоими (преработени) въглехидрати да са последни. Когато са предшествани от богати на фибри храни, каквито са зеленчуците, въглехидратите се усвояват частично и по-бавно, а това означава и по-плавно нахлуване на захарите в кръвта. По този начин глюкозата се разпределя във времето и не води до пикове.

Вторият ефект е върху апетита идва от „подложката“ от фибри, която забавя стандартната скорост, с която храната напуска стомаха и навлиза в тънките черва. Така разсроченото изпразване на стомаха създава по-продължително усещане за ситост и осуетява преяждането. Методът се вписва в една от модерните диетични стратегии, известна като последователно хранене. Но се различава значително от обичайното поведение на съвременния човек на масата. Въпреки това  нутриметодиката за последователност на храните се харесва, защото не налага списъци със забрани, които по принцип развалят едно от удоволствията на живота. Модерната диетология отрича крайностите в стриктността и абсолютните табута. Експертите по хранене казват, че дори при спазване на някакви диетични режими човек не трябва да се вманиачава. Изключения от време на време не са повод за вина, стига да не се превръщат в навик, казват специалистите.

Започването на всяко хранене със зеленчуци или протеини може да бъде особено полезно за подобряване на контрола на кръвната захар при предиабет, за хора в риск за захарен диабет и за вече развилите заболяването. Когато се говори за въглехидрати, е важно да се различават и избягват предимно преработените, рафинирани храни като макаронените изделия и хляб от бяло брашно, белия ориз
и всички продукти, в които той влиза. Храните от пълнозърнести, по-малко преработени зърна и брашната от тях съдържат повече фибри и също са част от стратегията за контрол на кръвната захар.

СПОДЕЛИ