Искат приемане на здравноосигурителен кодекс

Юристи и експерти очертаха 100 нерешени въпроса в здравеопазването и 20 стратегии, от които нито една не е реализирана докрай

183
здравноосигурителен кодекс

Приемане на здравноосигурителен кодекс, който да обедини и хармонизира нормативната уредба в здравеопазването и здравното осигуряване. Това предложиха експерти по време на кръглата маса „Здраве и право“, организирана от Юридическото дружество по медицинско право и здравеопазване.

Според проф. Петко Салчев, бивш управител на НЗОК, трябва да бъде поставено на обсъждане дали да се въведе минимален здравен пакет за хората и така да се регламентира какво получава всеки пациент. По този начин ще се намали процентът на доплащане, което сега се прави от хората, смята той.

„Българското здравно законодателство е повредена дантела, има неща, които си противоречат едно на друго. Много често депутатите вкарват в допълнителните и заключителни разпоредби изменения, без текстовете да са съгласувани. Получава се поправка на поправка на поправката“, коментира проф. Салчев.

„Няма друг сектор с толкова много нормативни актове – над 500, а като добавим регламентите и директивите на Европейски съюз, проблемите в управлението на здравеопазването стават още по-големи“, каза проф. Дарина Зиновиева при откриването на кръглата маса. Тя даде пример с 11-те поправки на Закона за здравното осигуряване само в рамките на една година. По думите й темата е особена актуална в момента като се има предвид, че пред КС има висящо дело дали е допустимо при лечението на пациентите да има лимити, определени от НЗОК.

„България е единствената държава в ЕС, която работи с клинични пътеки. Към момента те са общо 321, като от въвеждането им досега не са разписани точни стандарти за тяхното прилагане“, каза Любомир Гайдов, върховен съдия и бивш зам.-министър на здравеопазването и добави, че налице са силно занижени критерии за качество.

Според ексслужебния министър на образованието проф. Сашо Пенов е необходим преглед на нормативната уредба, регламентираща здравния сектор, тъй както проблемите са трупани с години и нито лекарите, нито пациентите могат да се ориентират в цялата поредица от нормативни и поднормативни актове.

По време на дебатите бяха отбелязани проблемите при учредяването, функционирането, преструктурирането и прекратяването на лечебните заведения, които тепърва ще бъдат във фокуса на предстоящите законодателни промени в сферата на здравеопазването. Участниците в кръглата маса очертаха 100 нерешени въпроса в здравеопазването и 20 стратегии, от които нито една не е реализирана докрай.

Сред присъстващите бяха проф. Сашо Пенов, проф. д-р Петко Салчев, проф. Дарина Зиновиева, проф. Иван Тодоров, проф. Огнян Герджиков, проф. Борислав Борисов, Юлиян Узунов, проф. Живко Драганов, акад. Атанас Атанасов, върховният съдия Любомир Гайдов, проф. Диана Ковачева, проф. Момчил Мавров, д-р Светла Качарова, д-р Надежда Славчева, Лилия Монова.

СПОДЕЛИ