Броят на болниците у нас може да се намали, ако се направят болнични клъстери на териториален принцип, а НЗОК трябва да има право да отказва договор с лечебни заведения по обективни критерии – на това мнение са съответно 23,6% и 26,5% от 420 медици. В началото на този месец те са участвали в допитване, поръчано от „24 часа“ и представено по време на церемонията „Лекарите, на които вярваме“.
От проучването става ясно още, че според 39,4% от лекарите младите специалисти могат да бъдат задържани в България, ако им се създадат възможности за продължаващо обучение в модерни болници, а според 39,1% – като им се вдигнат заплатите. Едновременно с това са нужни облекчени условия за специализации (32,7%) и добри ментори, които да им проправят пътя за бързо професионално развитие (22,9%).
Лекарите смятат още, че обхватът на извънболничната помощ може да бъде разширен с увеличаване на медико-диагностичните дейности за превенция, профилактика и ранно откриване на социално-значими заболявания (51,3%), с разширяване на обхвата на болничните процедури, които не изискват хоспитализация (50,6%), със създаване за нови клинични пътеки за долекуване (18,1%) и с разширяване на индивидуалните и групови практиките в извънболнична медицинска дейност (11,2%).
По време на церемония, която събра над 300 лекари, спечелили доверието на пациентите си, министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков заяви, че това проучване напълно съвпада с приоритетите с правителствената програма. „Най-важното освен оптимизацията в болничната и извънболничната помощ е да задържим младите лекари“, подчерта той.
Премиерът акад. Николай Денков пък заяви, че кабинетът вече работи по приоритетите за по-добро здравеопазване, посочени в анкетата. „Вярвам, че макар и малки, резултатите вече са видими. А догодина ще са още по-видими“, обеща той.
Според ректора на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков на първо място е превантивната медицина, а след това идва и персонализираната медицина. „Лечението да не е по алгоритми, по посоки, по пътеки, а да е максимално преведено на езика на индивидуалните особености на всеки човек. Няма как тези две посоки да се развиват, без да споменем изкуствения интелект. Той в момента изключително активно навлиза в здравеопазването – в посока анализ на данни, в посока обучението чрез машини, което помага не само в диагностичните процеси, но и в създаването на нови лекарства“, изтъкна акад. Трайков.
