Едва 38% от възрастното население у нас се възползва от профилактичните прегледи, макар че над 80% са хората с положителна нагласа. Данните са от проучване, което беше представено на пресконференция, посветена на профилактиката, инициирана от Фондация „Хъб Фор Хелт“.
Фондацията стартира информационна кампания под надслов „Здравето си ти“, както и безплатна версия на дигитално решение, насочено към общопрактикуващите лекари и техните пациенти – приложението DocUp.
„Българинът системно пренебрегва здравната профилактика, съзнателно и целенасочено или поради липса на информация какво се полага. От друга страна, времето на общопрактикуващите лекари е ограничено. Резултатът е късна диагностика и лоша прогноза за пациента“, подчерта Иван Евстатиев от фондация „Хъб Фор Хелт“.
По данни на НЗОК от началото на годината до юни профилактични прегледи са направили по-малко от 1,2 млн. от българите.
„69% от българите знаят какво включва профилактичния пакет за възрастта им, а 79% са убедени в ползата от профилактиката. По-осведомени са жените над 40 г. и хората с висше образование. По-слабо информирани са мъжете, лицата под 40 г., хората с основно образование, представителите на ромските и турски етнически групи. 66% от запитаните провеждат здравната си профилактика при личния лекар. Един от 10 души си прави профилактични прегледи през допълнителното здравно осигуряване. 11% от анкетираните никога не са правили профилактични прегледи. Най-характерна е липсата на интерес при хората под 30 г.“, коментира Димитър Ганев от ТРЕНД, а данните са от представително проучване на социологическата агенция
Като положителна тенденция се отчита, че 81% от българите биха се отзовали на покана за годишен профилактичен преглед, но голяма част от тях търсят по-удобни, дигитални форми за контакт за лекаря си.
„България е на пето 5 място в ЕС по предотвратима смъртност. Иначе казано, всяка година 420 души на 100 000 е можело да бъдат спасени. Водещо хронично заболяване у нас е хипертонията, следвана от исхемичната болест на сърцето, диабета, бъбречните заболявания, хроничните респираторни инфекции, хроничната депресия, инфаркта и инсулта, посочи Аркади Шарков, съветник на министъра на здравеопазването. Той цитира данни за самооценка на здравето от 2019 г., според които 29,2% от българите определят здравословното си състояние като много добро, 40,7% като добро, 7,3% като лошо, 20,9% като задоволително.
„Имаме шанс да привлечем тези 80% от хората у нас, които искат да се профилактират“, заяви зам.-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, чиято презентация беше посветена на приоритетите и мястото на промоцията на здравето в профилактиката на заболяванията. „Хората имат добра нагласа към здравето си, но ние МЗ и БЛС се проваляме в това да ги побутнем да ползват здравните услуги“, призна той. По думите му налагането на санкции не може да бъде водещ механизъм за популяризиране на ролята на профилактиката. „Хората не действат рационално, а емоционално, въпросът е как да стигнем до емоцията, за да предизвикаме формиране на здравословни навици“, каза доц. Околийски и допълни, че здравното министерство подготвя мащабна информационна програма за ползите от профилактиката.
Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров насочването на повече средства към извънболничната помощ и профилактиката е добра тенденция, но трябва да се определят конкретно целите, които се гонят, с изисквания за проследяване на брой прегледи и изследвания.
Д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС и общопрактикуващ лекар, пък алармира, че огромен процент от хората въобще не знаят какво съдържа профилактичният преглед и често са учудени колко много изследвания и консултации могат да бъдат осъществени. Той бе категоричен, че може да създаде възможност в графика на джипитата да има фиксирано време само за профилактика.
Възможностите на скрининговите програми като инструмент за ранна диагностика изтъкна Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). По думите му има нужда от въвеждане на скринингови програми, да се търсят конкретни заболявания в рискова популация, е не просто прегледи, които не търсят нищо. „За съжаление, целенасоченият скрининг у нас е на много ниско ниво и трябва да се развива тепърва, особено при онкологичните заболявания, чиято тежест нараства“, подчерта той и даде пример: „По-малко от 3% са българите, които са провели скрининг за колоректален карцином, докато в Европа този процент е 40. Подобен е проблемът и с рака на гърдата и рака на маточната шийка. „Според Европейския план за борба с рака до 2025 г. 90% населението трябва да бъде обхванато от скринингови програми“, каза още Денев.
Фондация „Хъб за здраве“ започва кампания, с която предизвиква хората да поемат отговорност за здравето си, съобщи Иван Евстатиев и посочи, че честа причина за неглижиране на профилактиката са липсата на време, неинформираността и ниската здравна култура. Екипът на фондацията в колаборация с Вайбър предлага дигитално решение – здравен навигатор – лекарски асистент от ново поколение. Това е достъпно, безплатно приложение в полза на пациентите и общопрактикуващите лекари. То осигурява бърз достъп до графика на личния лекар, възможност за записване на час онлайн, отговори на често задавани въпроси и здравен канал с полезна информация.
„94% от българите ползват вайбър, това прави ползването на приложението DocUp изключително достъпно“, обясни Николай Гевечанов, ръководител бизнес и развитие за ЦИЕ във Вайбър. Според него предимствата на чат ботовете, какъвто е DocUp, са в лесното създаване, личния подход, общуването в среда с милиони потребители, в надеждността, достъпността и лесното управление на данни.
Приложението съществува от месец и до момента в него са регистрирани едва около 20 общопрактикуващи лекари, но според създателите му може бързо да бъде припознато от джипита и пациенти заради удобната и лесна навигация.
