Националният рамков договор (НРД) за медицинските и денталните дейности трябва да се подписва всяка година, тъй като е свързан с бюджета на НЗОК, обяви здравният министър проф. Христо Хинков, след като подписва новитя НРД за 2023-2025 г. Той добави, че ще инициира законови промени, за да може това да се случи още от догодина. „Надявам се и подкрепям инициативата на министъра да преминем към едногодишен рамков договор, защото тригодишен договор замразява системата за тригодишен период. Надявам се догодина да договорим значително повишение на цените на клиничните пътеки, допълни председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза единствено, че за него това е първи рамков договор и се радвал, че била проявена диалогичност.
Иначе новият НРД е почти като стария или поне що се отнася до болничната помощ, където цените на пътеките остават без промяна. „Те бяха увеличени през 2022 г. година на два пъти – средно с 25% през месец април и още с 8% за всички клинични пътеки през септември. През изминалите три тримесечия е изплащана надлимитна дейност в размер на 120 млн. лева и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на бюджета за болнична помощ“, обясни д-р Маджаров.
А частта, която предвиждаше минималните заплати на всички категории персонал в болниците да бъдат увеличени до нивата от Колективния трудов договор, е с отлагателен срок от 6 месеца, през който държавните и общински лечебни заведения няма да бъдат санкциониран от НЗОК, ако не вдигнат парите на лекарите и сестрите. Клаузата за свиване на ножицата между най-ниското и най-високото възнаграждение от 1:20 до 1:10 също няма да влезе в сила сега, а евентуално чак през март догодина, когато обаче може да има нов НРД или поне анекс и тези текстове, които изнервиха болниците, да отпаднат. Всъщност популисткото намерение за намаляване на високите заплати, особено на директорите, за сметка на увеличаване на по-ниските, логично не се прие добре от държавните и общински лечебни заведения, тъй като ще удари най-вече по прихода на самите болници, не толкова на именитите лекари. Ако добър и търсен хирург например не може да си докара приличен доход в държавна болница, той ще отиде да оперира в частна. Но тогава средствата от клинични пътеки ще отидат в частната, а не в държавната болница и така още по-сигурно няма да има пари за увеличение на възнагражденията на младите лекари или на сестрите.
Сред новите моменти в текстовата част на НРД 2023-2025 са: да няма лимит в направленията, които личните лекари издават на диспансеризираните пациенти за специалист. Джипитата вече няма да са длъжни да оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, но ще трябва да има посочен телефонен номер на лекарската практика, която поема неотложните случаи. По отношение на санкциите те да не се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка.
Друга новост в текстовата част е разрешение болниците да „прехвърлят“ до 10 % от леглата си от една клиника в друга от същия тип. Приемащ лекар в болница вече ще може да бъде и без специалност.
НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. акцентира върху извънболничната помощ, където има сериозен ръст на цените. Средното увеличение за първичната извънболнична помощ (ПИМП) е 24%, а в специализираната извънболнична помощ (СИМП) – 22%. Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лева или увеличение от 6 лева, а вторничния нараства с 2 лева и вече ще бъде 15 лева. Новата цена на първичния преглед при педиатър е 42 лева. Ръст има с 5 лева и на прегледите по диспансерно наблюдение и вторичните прегледи по майчино здравеопазване.
Всички медицински дейности в ПИМП и СИМП през годината ще бъдат преизчислени по новите цени. От 1-ви септември влиза в сила увеличението в медико-диагностичните дейности (МДД). Средният му размер е 14 на сто, като например в образната диагностика и клиничната патология нарастването е с 20 на сто. Припомняме, че през септември 2022 г. медико-диагностичните дейности също бяха увеличени средно с 18 на сто.
„Смятам, че всеки рамков договор е по-добър от предишния, но няма да скрия, че имаше доста неща, които БЛС трябваше да преглътне, за да може диалогичността да продължи. В НРД са заложени 51% от пациентите от листата на джипито да преминат профилактични прегледи. Апелирам обаче към министъра, пациентските организации и медиите да не оставят лекарите сами и да проведат кампания за всички новости по отношение на профилактичните прегледи, които са много“, посочи зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
