„Да, има две пътеки по които можеш да тръгнеш, но по пътя все още имаш време да смениш посоката, по която си поел.“ (Yes, there are two paths you can go by, but in the long run. There’s still time to change the road you’re on). Разбира се, „Лед Зепелин“ и част от великото парче Stairway to Heaven – „Стълба към Рая“ – очевидно любима група на здравния министър Христо Хинков и част от неговия репертоар в битността му на рокаджия. Освен това тези лирични прозрения на Робърт Плант май много прилягат като послание на прозаичните дилеми в началото на мандата на професора психиатър като министър на здравеопазването.
По темата за терена на Национална детска болница например пътеките дори бяха повече от две, благодарение на любезното съдействие на „вълшебници“ като бившия служебен здравен министър Стойчо Кацаров и неясното качество на говорител по темата на д-р Николай Болтаджиев. Тези пътеки всъщност са стари, но и здраво обрасли с куп възражения във времето – грозният скелет в гардероба – пардон, в двора на „Александровска“, и „Лозенец“. Някъде по същото време – преди около месец, се обади по въпроса и зам.-здравният министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски с откритието, че Националната детска болница трябва да е в центъра на София, в близост до други лечебни заведения, за да може да се оказва възможно най-бързо специализирана помощ. Имало възражения и срещу одобрения терен за болницата в Горна баня, който не бил комуникативен.
В наши дни обаче министър Хинков хвана пътя, прокаран от служебното правителство на Гълъб Донев. Да напомним, че за 10 месеца то направи редица конкретни стъпки, включително одобрен ПУП и ангажимент на Европейската инвестиционна банка за безвъзмездна помощ за анализа на нуждите и как трябва да изглежда модерното лечебно заведение. По време на мандата на служебното правителство бяха спестени 188 милиона лева, които трябваше да бъдат платени за доставка на ненужни ваксини срещу COVID-19, преди това предишният здравен министър д-р Асен Меджидиев успя да спести други 90 млн. лева чрез препродажба. Какво се случва с тези пари не знаем (тук отговор дължи и финансовият министър Асен Василев), но те със сигурност биха били достатъчни за повече от една детска болница.
Тази болница ще се строи в Горна баня, увери Хинков, но добави, че в нея няма да има площадка за хеликоптери. Което ни препраща директно към другата ситуация, в която професорът психиатър уж имаше избор на път – HEMS или системата за оказване на въздушна спешна медицинска помощ. Тук Хинков, а по-скоро правителството, направи рязък обратен завой: прекрати ликвидацията на едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД, успоредно с това възложи на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес – полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата.
Припомняме, тази фирма бе създадена в последните дни на правителството на четворната коалиция, като новината за нея дойде със скандал, след като се оказа, че в деня на решението на Министерския съвет депутатът от ПП Георги Гвоздейков напуска мястото си в парламента, за да оглави новата структура. След като картите за бъдещето на Гвоздейков бяха свалени, опозицията го заподозря в конфликт на интереси. Създадената от кабинета „Петков“ „Хели мед“ така и не можа да задвижи поръчката за купуване на въздушни линейки и бе закрита от служебната власт. Сега трудоустроеният тогава Гвоздейков е напреднал в кариерното си развитие и е министър на транспорта и съобщенията в некоалиционното правителство Денков/Габриел. Изказвайки се по въпроса академикът ротационен премиер смеси оперативна база и хеликоптерна площадка, но това да е проблемът.
Тук, за разлика от развитието с детската болница, Хинков – или Гвоздейков? – зачерта всичко, сторено от служебното правителство. Което без да е идеално, бе целенасочено: нов Център за спешна медицинска помощ по въздуха, обучение на лекари сестри за работа във въздуха, процедури за изграждане на площадки, наем на първите два вертолета, от който Хинков и Гвоздейков също се отказаха и пр. Нивото на възражения на Хинков на моменти отиваше повече на механик – лебедката на поръчаните хеликоптери не била подходяща за планинско спасяване. На което самите планински спасители се усмихнаха иронично, а от транспортното ведомство увериха, че два от хеликоптерите ще са пригодени за планинско спасяване. Но това ни води към екзистенциален въпрос: човек сам ли си избира пътя. Отговорът е „не“, когато човекът е български министър, бил той и свободолюбив рокаджия.
