От 2024 г. работодателите ще плащат само първите два дни от болничния, обяви министърът на финансите Асен Василев по време на обсъждането на проектобюджета за 2023 г. със синдикалните и работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи БНР. Сега работодателят плаща първите дни от болничния. След промяната НОИ ще трябва да поеме и плащането на третия ден. По думите на Василев има политически консенсус за тази мярка, която се планира да влезе в сила от 1 януари догодина.
В изказването си финансовият министър изтъкна и изравняването на заплащането на втората година от отпуска за майчинство с минималната заплата, тоест 780 лева месечно.
„Също от 2024 г. най-бедните пенсионери ще получат социална добавка, за да достигнат линията на бедност“, подчерта още Асен Василев. Сега пенсиите бяха актуализирани с 12% по швейцарското правило. Така минималната пенсия за стаж и възраст стана 523,04 лв. и мина линията на бедност от 504 лв., но най-ниските пенсии остават наполовина под тази сума – пенсията за старост е 276.64 лв., а пенсиите, които не са обвързани с трудова дейност, започват от около 350 лева в зависимост от степента на увреждане. Колко би струвала на бюджета тази социална добавка, анонсирана от министър Василев, предстои да разберем.
Бюджетът на НЗОК
По бюджета на НЗОК за 2023 г. са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението. Заложените средства са общо 7,27 млрд. лева.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира, че се прави плах опит да се промени тенденцията при съставянето на бюджета на НЗОК. За първи път виждаме до 24% ръст на доболничната помощ и на профилактиката, отбеляза той, цитиран от БТА. Досега никога АИКБ не е подкрепяла бюджета на здравната каса, но този път ще го подкрепи символично. Велев изрази удовлетвореност от въвеждането на електронната система в здравеопазването.
Българската стопанска камара (БСК) ще потвърди принципната си позиция за подкрепа на бюджета на НЗОК, каза Добри Митрев. Той отбеляза, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са около 4,6%, което е наполовина по-ниско от средното за Европа (7-11%). Той изтъкна, че доплащанията са в размер на още 48%, „което прави колосална сума“. Средствата за превенция са увеличени, но според него е необходимо да са повече. „Не трябва да се допуска гражданите да стигат до болничните заведения, където лечението е много по-скъпо, трябва усилията да са насочени към превенцията“, каза Митрев.
Българската търговско-промишлена палата ще се въздържи от подкрепа за проектобюджета, каза Цветан Симеонов. По думите му има неравномерно съотношение при средствата за профилактика и при лекарствата. Разчитаме на ръководството на МЗ за по-сериозен контрол при изразходване на средствата, коментира още той.
Деян Денев от Конфедерацията на индустриалния капитал в България отбеляза като положително разчитането на повече средства за доболничната помощ и профилактиката.
От Съюза за стопанска инициатива определиха проектобюджета на НЗОК като балансиран, който щял да осигури достъпна, качествена и своевременно медицинска помощ на всички здравноосигурени.
Пламен Радославов от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отбеляза като слабост в бюджета на НЗОК политиката за хората с нарушени здравноосигурителни права, които имат право само на спешна помощ. Следователно проблемът остава за болниците, констатира той. Синдикалистът акцентира и върху средствата за медицинските специалисти. Ако продължаваме с такава политика по доходите, няма да има на кого да ръкопляскаме и кой да ни лекува, заяви той. Въпреки критиките КНСБ подкрепя бюджета на НЗОК.
Президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов счита, че чрез проектобюджета се правят добри стъпки, но че цялостно философията в здравеопазването е „сбъркана“. Според него големият въпрос касае заплащането на медицинските специалисти. КТ „Подкрепа“ също ще подкрепят проектобюджета.
