В бюджета на НЗОК за 2023 г. са осигурени средства за достигане нивата на заплатите по КТД – 1500 лв. за сестра и 2000 лв. за лекар, обяви финансовият министър Асен Василев при представянето на макрорамката за тази година. Той съобщи още, че бюджетът ще бъде внесен през първата седмица на юли в Народното събрание, за да бъде обсъден и приет до 31 юли и да влезе в сила от 1 август.
Припомняме, миналата седмица здравният министър проф. Христо Хинков съобщи в парламента, че едва 11 държавни и 15 общински болници са достигнали заложените в КТД нива на заплащане, а впоследствие допълни, че общият брой на всички лечебни заведения, достигнали тези нива, е 160, но не за всички категории персонал.
Извън парите за по-високи заплати в болниците, проф. Хинков поиска в закона изрично да се запише, че 1% от приходите от акцизни стоки задължително да бъдат предоставян на МЗ. Причината е, че в момента съществува противоречие между Закона за здравето и Закона за публичните финанси, които регламентират разходването на тези приходи, става ясно от отговор на здравния министър на въпрос от народния представител от ПП/ДБ Ивайло Мирчев относно разпределянето на средствата от акцизите.
„Становището на ръководството на МЗ е, че съществуващото противоречие между разпоредбите в Закона за здравето и Закона за публичните финанси трябва да бъде решено в полза на идеята постъпилите в държавния бюджет средства от акциз върху тютюневите изделия и спиртни напитки да са в полза на общественото здраве“, категоричен е проф. Хинков.
Според сега действащия текст от Закона за здравето 1% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол, недопускане употребата на наркотични вещества, както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години. Министърът обаче подчерта, че сам по себе си този текст не е основание за автоматично предоставяне на тези средства по бюджета на МЗ. Същевременно в Закона за публичните финанси е записано, че „постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията“.
Например финансирането за 2022 г. за цялостното изпълнение на дейностите по Националната програма за превенция на хроничните незаразни заболявания 2021-2025 г. е в размер на едва 190 000 лв. През 2022 г. средства за двата рискови за здравето фактора са в размер на 27 200 лв., разпределени в три направления програмата. За повишаване на нивото на информираност, обучение и включване на населението в дейности по програмата са отпуснати 21 500 лв.; за изграждане на капацитет и умения за консултиране и подкрепа у медицинските и немедицински специалисти – 3900 лв. и за включване на обществените структури и общности – 1800 лв.
По отношение на намаляване търсенето на наркотици, през 2022 г. за финансовото обезпечаване на дейностите по Националната програма за изпълнение на Плана за дейности на Националната стратегия за борба с наркотиците (2020 — 2024 г.) са изразходвани средства в размер на 159 900 лв.
„Както се вижда, тези пари са изключително недостатъчни и в никакъв случай не биха могли да съдействат за постигането на стратегическите цели в управленската програма на правителството на България. Целта е да се преобърне тенденцията на финансиране с фокус върху превенцията, профилактиката и скрининга, които са в основата на една модерна и устойчива здравна система“, подчерта министър Хинков.
