Трябва да признаем, че не можем да лекуваме пушачите, особено най-заклетите от тях, няма хапче или терапия, за да им помогнем да се откажат цигарите, а строгото „Спри да пушиш!“ не върши работа. Затова трябва да вървим към подход за намаляване на вредата и живот в бездимна среда. Това заяви началникът на Клиниката по кардиология в НКБ проф. Борислав Георгиев на конференцията „Науката в действие: Преосмисляне на фактите за намаляване вредата от рисковите фактори“. Форумът, който се проведе днес в София, събра български и международни учени, представители на експертни и бизнес организации, за да дискутират приложими подходи за намаляване на вредата от нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и прекомерната употреба на електронни устройства.
Проф. Георгиев даде пример от световно изследване сред пушачите, прекарали инфаркт – само 20% от тях спират да пушат, докато останалите 80% искат, но не могат да откажат цигарите. „7 от 10 души умират заради пушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване и мръсен въздух и борбата трябва да е насочена към намаляване на вредата именно от тези рискови фактори“, подчерта той.
„В моята практика по-често убеждавам пациентите да отслабнат и почти никога да спрат да пушат“, призна и началникът на Кардиологията в столичната болница „Св. Анна“ д-р Рада Прокопова. Тя добави, че 40 на сто от пациентите със сърдечна патология са пушачи. По думите й хората имат склонност да търсят своята зависимост и да преминават от по-неприемлива зависимост към по-социално приемлива такава. Тя обаче предупреди, че тютюнопушенето, което е вторият рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания след хипертонията, убива половината от пушачите и още 600 000 пасивни пушачи всяка година. Затова и според нея бездимните алтернативи намаляват риска от смърт, тъй като при тях няма горене и липсват над 7-те хиляди вредни вещества, някои от които токсични и канцерогенни. Освен това няма и катрани, виновни за болестите на дихателната система, но вредата от никотина все пак остава и при по-големи дози за дълги периоди рисковете от исхемична болест на сърцето, високо кръвно, внезапна сърдечна смърт, аортна аневризма и инсулт не намаляват.
Проф. Борислав Георгиев изтъкна, че поведенческите рискови фактори вече са във фокуса на здравните власти и припомни, че е подписан Консенсус между здравното министерство, 11 научни дружества и пациентски организации за интегриране на научния подход и прилагане на модерни политики за намаляване на вредата от тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, затлъстяването и прекомерната употреба на електронни устройства, в съчетание с ниска физическа активност.
„България е в златната среда сред най-здравите страни в света, но първа по смъртност в Европа. И това противоречие се дължи на високата честота на сърдечносъдовите заболявания – у нас с 1,5 пъти е по-висока честота на смъртност поради коронарна болест на сърцето и 4 пъти повече е смъртността от инсулт спрямо средните нива за Европа. Очакваната продължителност на живота при раждането у нас е най-ниската на континента, същото се отнася и за очакваната продължителност на живота за хората над 65-годишна възраст“, алармира проф. Георгиев. По думите му голямата натовареност на системата няма да създаде условия на медицинския персонал толкова активно да се занимава с пропагандирането на здравословния начин на живот. А българите са най-обездвижени – 82 % от хората нямат онова физическо натоварване, което се препоръчва. Делът на пушачите намалява до 28%, но още сме сред водещите страни по този показател. По консумация на алкохол се доближаваме до средните нива в Европа, по затлъстяване също сме в златната среда, но по-добро е положението при жените, докато при мъжете и децата наднорменото тегло взима застрашителни размери.
За цигарения дим кардиологът обясни, че действа на всички нива – от устата през дихателната система, през сърдечно съдовата система, имунитета, репродуктивните възможности намаляват, повишава се рискът от захарен диабет. „Преди около 5 години се заговори и за третичното пушене – в задимената среда вие отнасяте вкъщи вредни химикали и молекули, които падат на пода ви и ако детето лази, всичките тези вещества влизат в устата му“, поясни той.
