Имунизационният обхват срещу морбили в България в периода 2020-2021 г. е нисък и има не малко хора, които не са ваксинирани, а това носи риск от възникване на взривове от заболяването. За това алармира д-р Ирина Гайтаневска, директор на дирекцията „Надзор на заразните болести“ в Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) на пресконференция по повод старта на Европейската имунизационна седмица. Акцентът на кампанията през 2023 г. е насочен именно към необходимостта от подобряване на ваксинационния обхват поради отчетения спад в имунизациите по време на пандемията от COVID-19.
„Повишава се броят на заболелите от морбили в ЕС, като през 2021 г. от инфекцията и нейните усложнения са починали 128 000 души по света“, предупреди още д-р Гайтаневска. По думите й най-висок риск от заразяване с болестта има сред неваксинираните малки деца. А по данни на Националния център по обществено здраве и анализи техният брой не е малък – имунизираните срещу морбили, паротит и рубеола през 2021 г. са 88,7%, а през 2022 г. – 91,2%.
„Заради високата заразност на вируса, 95 на сто от неваксинираните при контакт с болен ще се разболеят, а един на всеки петима може да развие усложнение. Сериозните усложнения се проявяват при деца под 5-годишна възраст и сред възрастни над 30 години, както и при бременни“, допълни експертът от СРЗИ.
„Разпространението на полиомиелит в света от 1988 г. досега е намаляло с 99 на сто. В света е останал само един от щамовете на вируса, който продължава да циркулира в Пакистан и Афганистан“, посочи още д-р Гайтаневска. По думите й през миналата година в България се наблюдава над 95 на сто имунизационно покритие срещу детския паралич.
От СРЗИ припомниха, че у нас първата доза от ваксината срещу хепатит Б се прилага на новородените до 24 часа след раждането им и затова се отчита висок обхват на ваксинираните с първа доза. „След заразяване с хепатит Б над 90 на сто от възрастните се възстановяват в рамките на една година, но бебета и деца до едногодишна възраст може да развият доживотни хронични инфекции“, обясни д-р Гайтаневска.
Колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно може да бъде обхванато със съответната имунизация, което е тенденция за всички заболявания, включени в задължителния имунизационен календар, каза д-р Лили Маринова, заместник-директор на СРЗИ. По думите ѝ най-неблагоприятна е ситуацията с обхвата срещу дифтерия и тетанус сред възрастните.
Личните лекари д-р Гергана Николова и д-р Николай Брънзалов бяха единодушни, че е време да се предприемат мерки за повишаване на имунизационния обхват, както и че отговорността за ваксинирането не е само на общопрактикуващите лекари. Според д-р Николова трябва да се повиши информираността за ваксината срещу човешки папиломен вирус, която предпазва от рак, както и да се разяснява, че вирусът може да причини не само рак на маточната шийка, а и други онкологични локализации. Д-р Брънзалов обърна внимание на усложненията, които може да настъпят след заразяване с варицела, както и наложителното включване на ваксината срещу варицела в задължителния имунизационен календар.
