Откриха много високи нива на латентна депресия при здрави българи

Учени от БАН патентоват метод на изследване нивата на кортизона и кортизола от косъм и обмислят създаване на индивидуален скрининг, чрез който всеки да може да проследява нивото си на стрес

437
депресия

Много високи нива на латентна депресия се откриват при здрави хора. Това показват междинните резултати от проучване, извършено сред 110 участници – клинично здрави хора, на възраст 20 – 60 год. Данните бяха представени от проф. Юлияна Йорданова, консултант – експерт към Института по невробиология към Българската академия на науките, по време на форум, посветен на иновативен проект за ранна превенция на стреса, съобщи БТА.

„Този резултат за нас беше шокираща находка, тъй като участниците са здрави хора, чиято субективна оценка за работния стрес не показва някакви значителни отклонения“, посочи проф. Йорданова.

В рамките на проучването са изследвани нивата на стрес хормоните – кортизон и кортизол, и е установено, че 75 на сто от участниците имат дефицит на компенсаторния хормон, което означава, че има хормонален дисбаланс. Повече от половината от участниците в проучването в резултат на външни стресови ситуации имат висок риск от поява на здравословни проблеми.

За изследване на нивата на стреса участниците в проучването са преминали през различни тестове – изследвана е оперативната им памет, направени са им електрокардиограми и електроенцефалограми, взета е проба от косата им и др. „Косъмът показва какви са били нивата на кортизона и кортизола в организма през последните три месеца. Искаме да патентоваме този метод на изследване“, обясни проф. Йорданова.

„Когато човек физиологично не се чувства добре, не може да мисли за нищо, освен за собствения си проблем и намиране на решение, което води до повишаване на нивото на адреналина, а това, от своя страна, провокира състояние, в което индивидът не може адекватно да възприема ситуацията, както и отражението на поведението му върху околните“, каза Силвия Куманова, ръководител на проекта Test My Stress.

По думите й в стреса има клопка, тъй като в началните му фази се проявяват редица симптоми, които изглеждат почти нормални. Ако не им се обърне внимание, е възможно да се стигне до много тежки последствия на хроничния стрес – инфаркт, инсулт, рак, диабет, тежки психични разстройства. „Може да се противодейства чрез ефективни мерки още в ранната фаза на стреса“, подчерта Куманова.

Тя уточни, че промяната в качеството на живот е настъпила, когато се появят честа умора, нежелание за отиване на работа, нежелание да се обърне внимание на ежедневни задължения, липса на концентрация, често разболяване, като от тези прояви следват семейни конфликти и конфликти на работното място.

„В рамките на проекта се обмисля създаване на възможност за индивидуален скрининг, чрез който всеки да може да проследява нивото си на стрес“, каза още проф. Йорданова.

СПОДЕЛИ