„Св. Анна“ – лидер в модерното лечение на инсулт

839
инсулт
Доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Анна"

Общо 41 858 са случаите на исхемичен инсулт през миналата година у нас, които са били лекувани в 130 болници. Те са с над 2000 повече в сравнение с предходната година. Процентите на пациентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче са изключително ниски – 2.5% и 0.1%. Лидер в това лечение е столичната УМБАЛ „Св. Анна“. Това стана ясно по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите“, организирана от „Индекс на болниците“ и Българското дружество по инсулт (БДИ).

През миналата година 87 от всички 130 болници с договор със здравната каса за лечение на исхемичен инсулт са заявили желание да правят и тромболизи. Но реално тази процедура са осъществявали едва половината – 44 лечебни заведения. За пореден път най-много тромболизи са извършени в УМАБЛ „Св. Анна“ в София – 277 от всички 1030. Останалите над 40 000 пациенти, както Скенер.нюз вече писа“, са били лекувани по старомодния начин – с аспирин, което е и причина за високата смъртност и инвалидизация. След „Св. Анна“ по брой извършени тромболизи се нареждат областните болници в Хасково, Кърджали, „Св. Марина“ във Варна, „Св. Георги“ и „Св. Пантелеймон“ в Пловдив, „Медика“ в Русе и „Пирогов“.

„Показани за тромболиза са над 20 % от всички пациенти с инсулт, като към момента средният процент на тромболизи в ЕС е 10, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15. На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт“, обясни началникът на Клиниката по неврология в „Св. Анна“ и председател на БДИ доц. Росен Калпачки.

инсулт

Интервенционално лечение (тромбектомии) пък се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За изминалата година обаче у нас този процент е 0.1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – „Св. Анна“, „Пирогов“ и „Токуда“ и варненската „Св. Марина“. В останалите четири болници с договор за тази дейност с НЗОК – ВМА и „Св. Ив. Рилски“ в София, „Св. Георги“ в Пловдив и „Сърце и Мозък“ в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. И тук лидер в интервенциите е „Св. Анна“ с 32 тромбектомии, следвана от „Пирогов“ с 12 процедури.

„Има приемственост в МЗ по отношение на инсулта. НЗОК също действа в съзвучие с нашите усилия и тромболизата вече не носи загуба на болниците. Ако здравното министерство и касата съдействат на тромболизите и тромбектомиите, то лична ангажираност на невролозите няма“, призна обаче директорът на „Св. Анна“ д-р Славчо Близнаков.

„Българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести 4 пъти по-често от европейските граждани. Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души. Съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия.Tози потенциал е свързан с превенцията, прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и тромбектомия и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика“, посочи доц. Калпачки.

В България обаче се правят 4 пъти по-малко тромболизи – 2.5%, при средно 10% в ЕС. Причините за това са в липса на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение, както и недостатъчно добре осигурена и организирана спешна помощ. „Също така в липсата на опит и системно обучение на специалистите по прилагане на новите методи и наличие на несъвършенства в механизма на финансиране, част от които бяха коригирани едва в последните години. Не на последно място – в ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в липсата на ангажираност с предотвратяването на инсулта“, обясни неврологът.

По думите му България има нужда от мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до съвременно лечение в рамките на терапевтичния прозорец от 3 часа. Тези центрове трябва да са интегрирани в общата лечебна мрежа. „Нужно е също обучение на работещите в спешната и извънболничната помощ, както и на джипитата за своевременно насочване на пациентите с инсулт към строук центрове. Обучение на специалисти по неврология, неврохирургия и образна диагностика за прилагане на съвременните методи за лечение, масови информационни кампании за ранно разпознаване на симптомите на инсулт и добра организация в борба за всяка минута“, обясни доц. Калпачки.

„Разработва се проект за изграждане на 10 строук центрове – високотехнологични центрове за лечение на инсулти, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Работим и по консенсус с голям брой научни дружества за политики във връзка с употребата на акцизни стоки“, съобщи съветникът на здравния министър д-р Асен Меджидиев – Аркади Шарков.

СПОДЕЛИ