Много хора в Европа се сблъскват с недостиг на лекарства в разгара на зимата, когато ни атакува коктейл от вируси, алармира „Политико“. Страните от ЕС съобщават за сериозни проблими при доставката на важни медикаменти от края на 2022 г.
Колко зле е ситуацията показва проучване, според което почти една четвърт от 29 европейски страни – от ЕС, Турция, Косово, Норвегия и РСМ, изпитват недостиг на 600 лекарства. 20 процента съобщават за недостиг на 200-300 лекарства. Три четвърти от страните заявиха, че недостигът е по-голям тази зима, отколкото преди година. В 4 държави недостигът е свързан и със смъртни случаи.
Картината става ясна от данните на регулаторите. Белгийските власти съобщават за близо 300 медикаменти, които не достигат, германските – 408, австрийските – 600. Италия е с най-голям брой лекарства, които не могат да се намерят в аптеките – 3000, като много от тях са различни варианти на едно и също лекарство.
Кои медикаменти са изчезнали?
Антибиотиците – особено амоксицилин, който се използва при респираторни инфекции, имат намалени доставки. Трудно се откриват и другите видове лекарства – сироп за кашлица, детски парацетамол или медикаменти срещу високо кръвно.
Липсата е резултат от повишено търсене и намалени доставки. Сезонните инфекции – на първо място грипът и респираторно-синцитиалният вирус (RSV) – започнаха рано и са по-силни от обикновено. Наблюдава се и необичайна епидемия от заболяването стрептококи А (скарлатина) в гърлото при децата. Експертите смятат, че необичайно високото ниво на активност на заболяванията е свързано с по-слабата имунна система, която вече не е запозната с микса от микроби, заобикалящи ни в ежедневието, поради локдауните по време на пандемията. Тази трудна зима, след няколко спокойни години (с изключение на COVID-19), завари производителите на лекарства неподготвени. Инфлацията и енергийната криза също оказаха влияние.
Миналата година Centrient Pharmaceuticals, нидерландски производител на активни фармацевтични съставки, заяви, че заводът му произвежда една четвърт по-малко продукция, отколкото през 2021 г. поради високите разходи за енергия. През декември InnoGenerics, друг нидерландски производител, получи помощ от правителството да запази фабриката си, след като обяви фалит.
Други фактори са недостигът на суровини или ограничения в производствения капацитет.
Как реагират правителствата?
Някои страни спират износа, за да защитят вътрешните доставки. През ноември гръцкият регулатор на лекарствата разшири списъка със забранени за препродажба медикаменти в други страни. Румъния временно спря износа на определени антибиотици и болкоуспокояващи за деца. Миналата седмица Белгия публикува указ, който позволява на властите да спрат износа в случай на криза.
Тези мерки могат да имат странични ефекти. С писмо европейският комисар по здравеопазването Стела Кириакидес, адресирано до министъра на здравеопазването на Гърция Танос Плеврис, поиска да има предвид как забраните ще се отразят върху трети страни. „Държавите членки трябва да се въздържат от предприемане на мерки на национално ниво, които биха могли да засегнат вътрешния пазар на ЕС и да попречат на достъпа до лекарства за нуждаещите се в други държави членки“, пише Кириакидес.
Правителството на Германия обмисля промяна на закона, за да облекчи изискванията за обществени поръчки, които в момента принуждават здравните застрахователи да купуват лекарства там, където са най-евтини, концентрирайки доставките в ръцете на няколко от най-конкурентните производители. Новият закон ще накара да се купуват лекарства от множество доставчици, включително и по-скъпи, за да осигурят надеждност на доставките. Нидерландия въведе наскоро закон, изискващ от продавачите да съхраняват запаси за шест седмици, за да преодолеят недостига. Подобни правила предложи и шведското правителство.
Комисия на Европейската агенция по лекарствата (EMA) препоръча правилата да бъдат либерализирани, за да се позволи на аптеките да продават хапчета или индивидуални дози лекарства. В Германия президентът на Германската медицинска асоциация дори призова за създаването на неофициални битаци за лекарства, където хората биха могли да дават на нуждаещите си непотребни за тях медикаменти. А във Франция и Германия фармацевтите са започнали да произвеждат свои собствени лекарства, макар че това едва ли ще помогне, като се има предвид мащабът на недостига.
В България има идея да се изнасят лекарства само ако има 100-процентова наличност. В списъка на забранените за експорт лекарства ще попадат всички, при които наличността на пазара пада под 100%. Досега забрана за износ се налагаше, когато наличностите паднат под 65%. Здравното министерство предлага и двойно да се увеличи периодът на наблюдение на лекарствата и от шест месеца да стане година.
Може ли ЕС да се справи с тази криза?
На теория ЕС би трябвало да е по-готов от всякога да се справи с криза в целия блок, коментира „Политико“. Наскоро подобри законодателството си, за да се справи със заплахите за здравето, включително липсата на фармацевтични продукти. ЕМА получи разширени правомощия за наблюдение на недостига на лекарства. Създадено е и изцяло ново звено – Органът за здравна готовност и реагиране при извънредни ситуации (HERA), с правомощията да изкупува лекарства за целия блок.
Но засега това не се случва. „За да може HERA да действа, най-малко четири държави от ЕС трябва да се присъединят към програма за закупуване, но нито една държава все още не е поискала да активира тази процедура“, каза говорител на ЕС. Това може би не е изненадващо. Опитите за координиране на покупките на по-евтини лекарства по време на пандемията бяха толкова бавни и бюрократични, че страните почти се отказаха, предпочитайки сами да купуват на свободния пазар.
Работната група за недостига на Европейската агенция по лекарствата може да реши в четвъртък дали да препоръча на Комисията да обяви недостига на лекарства за „голямо събитие“ — термин, който ще предизвика някои (ограничени) действия в целия ЕС. Групата на EMA за недостига ще има правомощията да изисква данни за запасите от лекарства и производствения капацитет от доставчиците и да издава препоръки как да се намали недостигът.
Но все още не всички са съгласни, че положението е толкова зле. Пред здравната комисия на Европейския парламент висшият здравен служител на Комисията Сандра Галина каза, че отхвърля представата за огромен недостиг и че има алтернативни лекарства, които могат да се употребяват.
