За все по-зачестяващата диагноза – рак на панкреаса, новостите в чернодробно-панкреатичната хирургия, защо трансплантациите у нас продължават да са на „пауза“ и как ВМА опитва да отвърне на смъртта – пред Скенер.нюз говори проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във Военномедицинска академия.
Като новата заплаха описва рака на панкреаса проф. Никола Владов. И алармира, че тенденцията е плашеща – до 2030 г. заболяването ще стане второто по значимост в световен мащаб и четвъртото по смъртност. „ВМА е центърът за панкреатична хирургия в България, по отношение на лечението на рака на панкреаса сме на европейско ниво“, категоричен е проф. Владов. Само за миналата година във ВМА са извършени над 130 радикални резекции на панкераса, което е много сериозна цифра в европейски мащаб. „Обслужваме пациенти от цялата страна, а хирургията става все по-агресивна – правим съдови резекции, въведе се неадювантната химиотерапия, което пък в значителна степен увеличи нашите възможности за радикално хирургично лечение. За жалост обаче дългосрочните резултати, както у нас, така и по света, не са добри, но пък краткосрочните и следоперативните резултати са на едно много добро ниво. Ние успяхме да снижим процента на следоперативните усложненията, които са особено характерни за този вид хирургия, до минимум. А някои от операциите правим и миниинвазивно и то вече съвсем рутинно, например при туморите на тялото и опашката на панкреаса, както и дудено-панкреатичните резекции“, разказва началникът на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във ВМА.
Кои са алармиращите симптоми
„Безболковото пожълтяване, появата на необоснован диабет, дори от втори тип, болки в кръста, които обаче са сравнително късен симптом, отслабване и загуба на апетит, поява на тромбофлебитни оплаквания – всичко това може да говори за рак на панкреса“, обяснява проф. Владов. Повечето болни са мъже, а възрастта застрашително пада, дори под 50 години. Затова медикът съветва хората да не пропускат профилактичните прегледи, а личните лекари и специалистите от доболничната помощ задължително да мислят за тази диагноза при някои от изброените симптоми.
Трансплантации на „пауза“
„В момента трансплантационната дейност в България практически е на „пауза“, има пълно затишие по темата. А и предвид сложната политическа обстановка, не виждам в момента много голям интерес към тези проблеми“, не крие разочарованието си пионерът в трансплантациите на черен дроб у нас. Във ВМА правим около 6 присаждания на година, има много неща, които трябва да се направят, други да се изчистят, но основният проблем е липсата на донори и организацията по тяхното откриване и реализиране. Ние се опитваме сами да „бутаме“ процесите, например днес наш екип замина за Букурещ на двуседмичен курс по чернодробни трансплантации. Тяхната агенция по трансплантации се ръководи от българина Генади Ваташки и имаме спогодба с тях, предстои да замине на обучение и екип за бъбречни трансплантации. Участвахме в края на миналата година и на курс в Анкара по експлантация. Така че по отношение на подготовката трансплантационните ни екипи са напълно готови и обучени“, подчертава проф. Никола Владов.
Съвременният подход при хепатоцелуларния карцином е мултидисциплинарният
Това ще и е темата на станалия вече традиционен курс по чернодробно-панкреатична хирургия във ВМА. Той ще се проведе от 16-и до 18-и ноември, а гост лектори ще са някои от най-известните чернодробни хирурзи в света: проф. Оливие Собран от Франция, проф. Ким от Южна Корея, проф. Яман Токат и проф. Дениз Балчи от Турция, проф. Иринеу Попеску и проф. Флорин Ботея от Румъния, проф. Торзили от Италия, проф. Александър Карамаркович и проф. Зоран Милошевич от Сърбия.
Според проф. Владов, хепатоцелуларният карцином все по-често се среща, въпреки ефективната медикаментозна терапия за хепатит С. „В лечението участват хирурзи, гастроентеролози, трансплантолози, радиолози, анестезиолози, реаниматори и ВМА е едно от местата в държавата, където има най-комплексен подход – като се започне от ендоскопски и миниинвазивни манипулации, които се правят от гастроентеролозите, като термоаблация и алкохолизация на туморите, мине се през хирургичното лечение и новото модерно съвременно лечение е чернодробната трансплантация, но при строго определени критерии.
Операциите стават все по-агресивни и екстремни
„Хирургията става все по-агресивна и когато говорим за метастази на колоректалния карцином и въобще на всякакви метастази, които се локализират в черния дроб. При нас всичко това се извършва и лапароскопски, при строго определи показания“, обяснява още проф. Владов. Именно модерната и екстремна хирургия е начинът на лекарите от ВМА да опитат да „отвърнат“ на смъртта и да отбележат 20-годишнината на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия.
