38 нови терапии кандидатстват за плащане от касата

Пациенти искат електронни протоколи за лекарствата за домашно лечение, покривани от НЗОК

146
терапии

38 нови терапии чакат да бъдат включени в Позитивния лекарствен списък и да бъдат заплащани от здравната каса, съобщи Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по време на семинар, посветен на достъпа на българските пациенти до съвременно лечение. По думите обаче между 1/3 и 1/4 от новите лекарства не получават одобрение за реимбурсация.

На други 28 одобрени вече медикаменти пък трябва да бъдат разширени индикациите. Сред тях са лекарства за лечение на множествена склероза, карцином на гърда и бял дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване, спинална мускулна атрофия, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и др.

„Отделно чакаме революционни терапии, които все още са в процес на разработване, но които в рамките на следващите 5 години могат да станат достъпни за пациентите и значително да подобрят лечението“, добави Денев. Сред тях са терапии за заболявания на Централната нервна система (ремиенилизиращи терапии и психопластогени), в онкологията (тумор-агностични терапии, CAR-Ts и BiTEs за солидни тумори), генни и клетъчни терапии (системи за доставка на гени и технологии за редакция или пренос на гени), нови имунотерапии (иРНК ваксини, иновативни имунотерапии), нови терапии за нелечими заболявания или за модифициране на заболяванията („лекуващи“ терапии за инфекциозни заболявания – способни да излекуват напълно Хепатит В и ХИВ, както и терапии, модифициращи заболяването – например при Алцхаймер), сенолитични лекарства (селективно премахват увредените „стареещи“ клетки от тялото).

При това революционно развитие на фармацевтичната наука обаче достъпът на пациентите в България до иновациите остава ограничен. „От разрешените за употреба в ЕС 160 нови терапии в периода 2017 – 2020 г. от началото на тази година у нас са достъпни чрез заплащане с публични средства само 49 от тях. За сравнение в Германия едва 13 не са достъпни за пациентите. Наблюдават се различия и във времето за достъп до нови терапии в различните държави в ЕС. Така например, за да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни“, алармира Денев.

Той изтъкна, че публичните плащания за лекарства като процент от общите публични разходи за здраве у нас намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г. Една от причините за това е, че фармацевтичната индустрия “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. Припомняме, компаниите са задължени да покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства. „Така отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 млрд. лв. Около 21% от плащанията на НЗОК за лекарства ще се компенсират от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021 г .“, пресметна Денев. И предложи касата да включва нови медикаменти два пъти годишно, а не само веднъж, както и да сключва индивидуални споразумения с производителите за споделен риск при навлизането на иновативни терапии, ако те се окажат неефективни при част от пациентите.

От Националната пациентска организация пък поискаха електронни протоколи за лекарствата за домашно лечение, покривани от НЗОК. „В България има около 200 000 пациенти с хронични заболявания, които получават терапия с протоколи. Те трябва да се справят освен със заболяването си и със сложния административен пътза да получат лекарствата си“, обясни Александър Миланов от НПО. По думите му, за да се оптимизира достъпа до медикаменти, отпускани с протоколи, освен дигитализацията им, трябва да отпадне нуждата от физическо явяване пред Експертна лекарска комисия (ЕЛК) при продължаване на терапията, да се даде възможност за дистанционен преглед на документи и да се регламентират възможностите за дистанционен преглед, както и да е публично достъпна информацията за пътя на пациента.

СПОДЕЛИ