70% от COVID болните у нас пили ненужно антибиотици

В България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии, твърди публикация в "Лансет"

122
антибиотици

„70% от инфектираните с COVID българи приемаха антибиотици абсолютно ненужно“, заяви представителят на Световната здравна организация у нас доц. Михаил Околийски на пресконференция по повод Световната седмица за осведоменост за отговорното прилагане на антибиотиците (18 – 24 ноември). „В нашата страна употребата на антибиотици по време на двете години пандемия се увеличи с 20%, докато останалите държави постигнаха 30% спад на употребата“, посочи още доц. Околийски. Той напомни, че СЗО вече определи антимикробната резистентност като една от десетте заплахи за здравето на хората.

„Вече две години след изработването от експертите на Национален план и стратегия за борба с антимикробната резистентност планът не се приема от Министерски съвет. България е една от двете европейски страни, които не въвеждат такъв план. Използвам случая да подсетя още веднъж властимащите да дадат ход на Стратегията и да се погрижат за общественото здраве, което наистина е застрашено“, заяви д-р Скендер Сила от Офиса на СЗО у нас.

Според директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ: „За съжаление по време на пандемията у нас поголовно се изписваше един макролиден антибиотик, както и много други, което доведе и до резистентност на микробите към антибиотици. Публикация в медицинското списание „Лансет“ от октомври 2022 г. сочи, че в България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици Ешерихия коли и Клебсиела Пневмониа, съответно 7,29 на 100 000 души и 4,59 на 100 000“, алармира проф. Христова. Тя обясни, че от доклад на Европейския център за контрол над болестите ставя ясно, че резистентността на всички бактерии е повишена. „По наши данни резистентността към пеницелин на Стрептококус Пневмония се е качила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г. 70% от ентерококите са резистентни на гентамицин, 80% са резистентни на левофлуксацин, 94% са резистентни на ампицелин. Има резистентност дори към антибиотици, които са резервен вариант за лечение. Проблемът с резистентните бактерии в болниците е толкова голям, че някои болници са принудени да извършват основни ремонти, за да премахнат бактериите“, каза още директорът на НЦЗПБ. По думите й изписването на антибиотик в доболничната помощ трябва да става задължително след микробиологично изследване и антибиограма и че тези две денонощия, докато се завърши изследването, не са фатални за пациентите. „В болниците, където са тежките случаи, има възможност за много бързи тестове, за да се започне навременна терапия“, добави проф. Христова.

СПОДЕЛИ