Смъртността от рак се е изравнила с тази от сърдечно-съдовите болести, алармираха лекари по време на Българския национален конгрес по онкология. Организатор на събитието е БОНД, а основна тема на форума беше – „Приоритети и предизвикателства пред онкологията в България“
„Сред приоритетите на БОНД през последните месеци е работата по създаването на Национален план за борба с рака в сътрудничество с Министерство на здравеопазването и организациите от Националния онкологичен алианс. Много труд положихме през изминалите месеци, за да бъде факт този план, предстои обаче най-важната част, а именно неговото правилно прилагане. Необходим е нов подход за ранно откриване на рака, тъй като смъртността от онкологични заболявания вече се изравни с тази от сърдечно-съдовите, а очакванията са до 2035 г. ракът да бъде водеща причина за смърт в Европа“, каза проф. Асен Дудов.
Този нов подход, който е основан на най-новите налични научни разработки и данни, ще улесни държавите членки да гарантират, че до 2025 г. съответен скрининг се предлага на 90% от населението на ЕС, което отговаря на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво и ректума. Освен това съгласно новата препоръка се разширява обхватът на масовия организиран скрининг, така че да включва и рака на белите дробове, простатата и, при определени обстоятелства, стомаха.
Според д-р Иван Маджаров, предеседател на Българския лекарски съюз, съсловната организация се опитва максимално бързо да въведе масов скрининг за рисковите групи, като той не трябва да се ограничава само до лекарските кабинети. Друга сфера, в която БЛС активно работи, е дигитализацията на здравния сектор.
Здравният икономист Аркади Шарков изтъкна, че ако според Европейската комисия до 2025 г. 90% от населението на ЕС, което отговаря на определени критерии, трябва да получи достъп до скринингови програми, то за България това е сериозно предизвикателство за финансирането на онкологичната грижа. Шарков посочи, че един от бюджетно неутралните инструменти, който може да бъде използван за финансиране на здравните дейности и услуги, е целевото заделяне от акцизи. За 2022 г. се очаква постъпленията от акцизи да бъдат около 6,5 млрд. лева и при избор за целево заделяне на 10% от всички акцизи, постъпленията в здравния сектор биха могли да бъдат съответно 650 млн. лв., като тези средства биха могли да се използват ефективно за профилактика и лечение.
Проф. Илко Гетов, представител на страната ни в ЕМА, посочи, че българските пациенти са относително добре лекувани от гледна точка на достъп до нови терапии. „В момента има 36 процедури за нови международни непатентни наименования, които чакат или са в процес на оценка на здравните технологии. Осем от тях са в сферата на солидните тумори, а две в областта на онкохематологията“, добави той.