Според допитването най-голямо е недоволството от финансовата страна на здравните грижи – у нас то е 14 %, в ЕС – 13 на сто, с което сме в челната десетка по неудовлетвореност в този аспект в Евросъюза.
В периода 2015- 2019 г. с четири процента са спаднали доплащанията за лекарства като разход. През 2019 г., въпреки намаляването на процента, сумата на годишна база за доплащане за здраве за едно домакинство е 460-500 лв., като 60-80 на сто от тях са за доплащане на лекарства, посочи Аркади Шарков.
По думите му България е на първо място в ЕС по брой болници на един милион население, показват резултатите от анкетата. У нас се падат 53 болници на един милион души.
Проучването показва още, че 37 на сто от българите са удовлетворени от достъпа до здравни грижи, а 47 процента – не. Над 55 на сто от сънародниците ни могат да посетят личния си лекар още същия ден, 25 на сто – на следващия ден. При лекар-специалист картината е почти същата, приемането в болница също става в деня, в който се потърси помощ. По думите на Димитър Ганев тези, които чакат повече от месец, са само 4 на сто.
България е на едно от последните места в негативната класация във връзка с листи на чакащите за прием в болница. Малко над 2 % е недоволството от разстоянието и транспорта до болнично заведение.
Сред възможните решения за по-добро здравеопазване е въвеждането на стимули за пациенти и работодатели за ранен скрининг, смята Аркади Шарков. Според неговите изчисления цените на здравните услуги изостават с около пет пъти в сравнение с останалите в българската икономика. Той допълни, че остойностяването на лекарския труд е спешен приоритет с оглед прогнозирането и планирането на потенциалните бъдещи здравни разходи.
