Смъртността пак тръгна нагоре, допря рекорда от 2021 г.

Лекари определят този ръст като тревожен и необясним, защото вероятно е от кохортите на населението, които не са в риск от преждевременна смърт

288
смъртност
Снимка: Дойче Веле

Смъртността в България, която рязко бе намаляла през второто тримесечие на 2022 г., отново се увеличава. Броят на умиранията през последните седмици почти доближава този през съответния период на 2021 г. Това показват новите данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от „24 часа“. Преди два дни статистиката е коригирала нагоре данните за юни и е добавила четирите седмици на юли. Няма рязък скок, но е видим трендът към постепенно плавно покачване.

Тази година през последната седмица на юли в България са починали 2014 души, а през същата седмица на 2021 г. те са били 2104. Още по-плътно се доближават данните за двете години за предпоследната седмица на юли – през 2021 г. за тези седем дни са починали 1936 души, а през тази година – 1903.

смъртността

От НСИ обясниха, че корекции на веднъж вече публикувани данни се налагат непрекъснато, тъй като статистиката отчита смъртността от данните на ГРАО, а те понякога пристигат със закъснение. Окончателни са само годишните данни.

От новите данни се вижда, че броят на умиранията в България вече не само е почти равен на този през рекордната на годишна база 2021 г., но е и по-висок от всички години от 2017-а насам за съответната седмица. Седмичният коефициент в края на юли вече е 16 промила, т.е. на всеки 1000 души от населението годишно умират по 16 човека. През същата седмица на 2021 г. той е бил само с няколко стотни от промила по-висок, но ако тенденцията от последните седмици се запази, със сигурност ще го надмине.

За сравнение, между март и май тази година у нас бяха починали 24 910 души, което бе понижило коефициента до 14,6 промила. Средният коефициент за 2021 г. беше 21,7 промила, а през 2020 г. – 18 промила. За последен път показателят беше 14,4 промила през 2013 г. Оттогава той е постоянно над 15 промила, т.е. на всеки 1000 души от населението годишно умират по 15 човека и това е един от най-високите показатели в ЕС.

Най-вероятно тенденцията ще е към увеличаване на смъртността, тъй като сегашната шеста вълна все още е в разгара си. НСИ не дава данни за причините за смъртността и засега не е ясно дали трендът е свързан пряко с пандемията. Лекари отдават пролетния спад в смъртността на вероятен статистически ефект от рекордно високите ѝ нива през миналата година – общо починали 148 995 българи. Тези рекордни нива намалиха общия брой на хората, на които им е дошло времето. Освен това в статистиката за първите 30 седмици на 2021-а (до края на юли) с общо 79 686 починали влязоха жертвите на сериозната пролетна делта вълна.

Това е причината сегашното лятно увеличение да се оценява като тревожно и необяснимо, защото вероятно е от кохортите на населението, които не са в риск от преждевременна смърт – възрастни и хронично болни. В момента няма силен натиск върху болничната система заради сравнително по-лекото протичане на подвариантите на омикрон. Но вече няма ден без починали от COVID-19.

Според някои от лекарите сега се проявява ефектът от ограничения заради двете пандемични години достъп до специализирана медицинска помощ. Освен това заради слабия интерес към ваксинирането част от пациентите развиват усложнения, от които имунизацията би ги предпазила. Има и много скрита заболеваемост, защото се правят малко тестове т.е. има много по-голяма вероятност до болниците да стигат пациенти, които търсят помощ едва когато нещата се усложнят.

СПОДЕЛИ