СЗО: Доплащането ограничава достъпа до здравеопазване в България

1 от 5 домакинства е направило плащания, които надвишават капацитета му за разходи за лекарства или медицински услуги с поне 40%

318
СЗО

Значителните суми, които пациентите в България са принудени да заплащат от джоба си, ограничават достъпа на населението до здравеопазване, показва доклад на Европейския клон на СЗО, оповестен днес в Народното събрание, съобщи OFFNews. Данните в доклада сочат, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета му за разходи за здравеопазване с поне 40%. А това може да означава, че в подобна ситуация едно домакинство вече не може да си позволи да посреща други основни нужди като храна, жилище и електричество.

Хората, които плащат от джоба си за амбулаторни лекарства, са основният двигател на т. нар. „катастрофални“ разходи за здравеопазване в България. Този вид разходи засягат най-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, и се увеличават с течение на времето, отбелязва новият доклад „Могат ли хората да си позволят да плащат за здравеопазване? Нови доказателства за финансовата защита в България”.

Въпреки че страната е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се казва в документа.

„Силната зависимост на България от доплащането за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие – идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения“, каза Тамаш Еветовиц, ръководител на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи. „Докладът препоръчва страната да се съсредоточи върху начините, с които може да гарантира, че НЗОК покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си позволят да доплащат за лекарства и други здравни услуги“, допълни той.

„България предприе конкретни стъпки за подобряване на достъпа до здравеопазване и намаляване на финансовите затруднения за хората, ползващи здравни услуги, но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи“, каза Антония Димова, декан на Факултета по обществено здраве в Медицински университет-Варна и водещ автор на доклада.

Пропуски в покритието

Близо 15% от населението не е осигурено и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. Само хората, които плащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до обезщетения от НЗОК. Правителството поема здравното осигуряване само на живеещите в крайна бедност, в резултат на това много хора с ниски доходи са длъжни да плащат вноски, но не могат да си го позволят.

Доплащанията са особено тежки за амбулаторни рецепти, няма изключения от доплащането за много лекарства и няма общ таван на доплащанията. Това е особено вредно, защото хората трябва да плащат част от цената на лечението в България чрез процентно доплащане, а цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.

За подобряване на достъпа до здравеопазване и финансова защита политиките трябва да се съсредоточат върху намирането на начини НЗОК да обхване цялото население. Докладът на СЗО подчертава, че санкционирането на хора, които не могат да си позволят да плащат здравноосигурителни вноски, чрез ограничаване на достъпа им до здравни грижи, подкопава напредъка към универсално здравно покритие.

Какви са препоръките 

– да се гарантира, че НЗОК „покрива“ лица, живеещи под прага на бедността, които към момента нямат право на социално подпомагане;

– да се освободят по-бедните домакинства и хората с хронични заболявания от доплащане и да се замени процентното доплащане за амбулаторни лекарства с например малка такса за рецепта;

– да се намалят на цените на лекарствата и да се увеличи на бюджетът за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски, в сравнение с повечето страни от ЕС – 4% от БВП през 2019 г. при средно за ЕС 6%.

„Ние инвестираме все повече средства, но не наблюдаваме по-добър резултат, най-вече заради липсващия цялостен подход“, заяви здравният министър в оставка проф. Асена Сербезова. По думите й един от начините да се намали доплащането за лекарства е да се намали нуждата от тях.

„Доплащания има в лекарствата за домашно лечение, при медицинските изделия, в болнична помощ. За съжаление обаче има и директни плащания, в които влизат плащанията към болнична помощ, като например избор на екип. За в бъдеще очаквано доплащане ще има и в помощните средства“, посочи пък управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. Според него здравноосигурените не са защитени финансово в достатъчна степен при реализацията от НЗОК на лекарствената политика поради неяснота при рационалност и колебанието при налагане промени в законодателната база.

СПОДЕЛИ