Над 1,1 млн. българи не са ходили на лекар заради пандемията

Готовността за дигитална трансформация на сектора у нас е ниска, а ключовите органи като МЗ и НЦОЗА нямат ясно определени роли и функции

341
пандемията

Поради отложеното търсене на медицинска помощ заради COVID-19 пандемията у нас експертите отчитат 20% и 23% спад на хоспитализациите съответно за 2020 г. и 2021 г. или 1,1 млн. по-малко за двете години общо. За същия период пропуснатите дейности в болничната медицинска помощ са в размер на 337 млн. лв., а над 2300 са прогнозираните недиагностицирани случаи на заболели от злокачествени образувания. Това обяви здравният икономист Аркади Шарков в презентацията си „Здравеопазване по време на кризи – отложено търсене, инфлация, война и потенциал за рецесия“ по време на конференцията „Заедно за повече здраве“.

„Последните данни показват потенциално повишено търсене на лекарства и медицинска помощ, което е сериозно предизвикателство за здравната ни система“, предупреди той.

Като сериозен проблем Шарков посочи и съотношението между здравноосигурените и осигуряваните от държавата лица – 1:1,7. Прогнозният среден брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 г. е 2 187 716 души, като в същото време по данни за 2020 г. лицата, осигурявания от държавата (деца, пенсионери, социално слаби, студенти и др.), са 3 658 828. „Това показва, че за всеки 1 лев осигуровки, работещите доплащат косвено по 56 стотинки за групите, които държавата „осигурява“. Върху натовареността на здравната система влияние оказват и търсенето на медицинска помощ от неосигурените граждани, които са 698 100, както и от бежанците“, коментира още здравният икономист от ЕКИП.

Андрада Мойка от анализаторската компания IQVIA пък представи анализ на екосистемата на здравните данни в България. „За да се ускори дигитализацията на здравния сектор у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски държави, България трябва бъде по-активен участник в инициативата за Европейското пространство на здравни данни“, подчерта тя.

Оценката на текущото състояние на специфичното здравно управление на експертите от IQVIA показва ниско до средно ниво на зрялост и готовност за дигитална трансформация у нас. „Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването за 2021-2030 г. е изготвена, но все още не е финализирана. Също така Законът за здравето предвижда създаването на Национална здравна информационна система, но подробности за функционирането ѝ все още не са уточнени във вторичното законодателство. Наредбите за пренос на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите ръководни органи (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на електронното управление) нямат определени роли и функции, които да позволят процеса на дигитална трансформация“, назова проблемите Мойка.

Според нея липсата на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. „Дигитализацията означава стандартизация и съвместимост на данните, а не просто замяна на хартиените с електронни документи“, напомни експертът и добави, че дигиталната трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи у нас и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите.

Здравният министър проф. Асена Сербезова подчерта, че превенцията, профилактиката, управлението на процесите, плащането за резултати изискват познаване на процесите, а това е невъзможно, ако те не се изсветлят. По думите ѝ това изсветляване е възможно чрез дигитализация в здравеопазването. „Ако се продължи това темпо и мотивацията на хората в процеса на дигитализация, изсветляването на процесите може да се случи в рамките на година-година и половина“, увери проф. Сербезова.

СПОДЕЛИ