Шефове на болници внасят предложения за реформи

Лимитите за дейност и липсата на кадри са сред основните проблеми на сектора у нас, нужно е на пазара да влязат застрахователи или да се вдигнат здравните вноски, смятат медици

186
болници

Трансформацията, от която се нуждаят държавните, общинските и частните болници в България, е свързана със спешна нужда от промяна на финансовия модел и стратегия за справяне с кризата с кадрите. Около това мнение се обединиха икономисти, болнични мениджъри, лекари и представители на институциите по време на дебата „Болничната помощ след Ковид-19 – шанс за трансформация“, организиран от Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group и част от проекта „Най-добрите болници“.

„Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, участвали в проекта „Най-добрите болници“, ще внесат документ в ресорните институции, който обобщава техните предложения и искания за реформи“, обяви адв. Свилена Димитрова, председател на ББА.

По отношение на предизвикателствата в здравеопазването по време на дебата първо беше засегната темата за инфлацията. “Увеличаването на цените в здравеопазването е около 6 пъти по-ниско спрямо останалата част от икономиката, ако се погледнат данните за инфлацията за периода от 2014 г. до април 2022 г.“, обясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, според които индексът на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това увеличение е в последните 12 месеца. В същото време увеличаването на цените в здравеопазването е с 4.3%.

Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и управител на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е необходима спешна промяна на финансовия модел на здравеопазване у нас. По думите му или трябва да се даде възможност на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират недостига на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и публичните средства.

Според председателят на БЛС д-р Иван Маджаров изоставането в индексацията с инфлацията през годините е причината в момента медицинските дейности да имат необходимост от 100% повишаване на цените, вместо договореното в НРД 25-процентно увеличение на клиничните пътеки.

„Трябват радикални решения от страна на законодателя по отношение на кадрите и стратегически подход по отношение на ограничените финанси. Националният рамков договор като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към реално договаряне между възложител и изпълнител на болнична помощ“, смята проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в и член на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“.

Спешната нужда от промяна на финансовия модел в здравеопазването и стратегията за справяне с кризата с кадрите се потвърждава и от първото по рода си у нас проучване*, проведено от ББА, с цел да се установят нагласите на болниците за необходимите стъпки за развитие на силна и устойчива болнична помощ в България. Резултатите от анкетата бяха представени ексклузивно по време на събитието от адв. Свилена Димитрова. Като най-голям проблем в болничното здравеопазване близо 32% от мениджърите на лечебни заведения посочват наличието на лимити за дейността. Недостигът на кадри е най-голям проблем според близо 31% от анкетираните. Липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата е определена като най-големия проблем за сектора от страна на близо 24% от болниците. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като най-голям проблем съответно от 3.51% и 1.69% от анкетираните. Според 82% от мениджърите на лечебни заведения за решаването на проблема с кадрите в българското здравеопазване е необходима цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските специалисти и допълнителни социални придобивки.

Доц. Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, посочи, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има неравнопоставеност по отношение на качеството на услугата. „От тази гледна точка подкрепяме идеята да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до подобряване на неговото заплащане и съответно по този начин да се стимулира системата“, обясни доц. Тонев.

По думите на д-р Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските болници в България и управител на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, кадрите и финансирането са и основните фактори, които определят равнопоставения достъп до здравеопазване в по-малките населени места. „Ако областните болници ще продължават да бъдат тези, които гарантират здравеопазването във всяка област, има нужда от преосмисляне на тяхната роля и от разработване на нова програма как ще работим от тук нататък“, коментира и д-р Васислав Петров, председател на УС на Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен.

„По отношение на мястото на общинските и областните болници ние разработваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, за да осигурим адекватно и качествено лечение на пациентите в страната“, заяви д-р Петър Грибнев, заместник-министър на здравеопазването.

 

 

 

СПОДЕЛИ