1100 на 100 000 българи умират от сърдечно-съдови болести

8 от 10 инфаркта и 9 от 10 инсулта могат да бъдат предотвратени, ако имаме устойчив план, заяви председателят на дружеството на кардиолозите проф. Асен Гудев

627
сърдечно-съдови болести
Проф. Асен Гудев

Всяка година в България умират около 75 000 души от сърдечно-съдови болести, което представлява смъртност от 1100 на 100 000 души и три пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у нас пък е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС. За това алармира проф. Асен Гудев, председател на дружеството на кардиолозите, по време на днешната конференция „Обединениe за устойчив сърдечно-съдов план“.

„На този фон 8 от 10 инфаркта могат да бъдат предотвратени, както и 9 от 10 инсулта, ако се подобри достъпа до висококачествени оценки на сърдечно-съдовия риск и се създадат мултидисциплинарни пътеки в грижата за пациентите със ССЗ“, посочи проф. Гудев, като изтъкна, че една от основните препоръки е създаването на Национален план за справяне със сърдечно-съдовите заболявания. По думите му у нас трябва вече да започне да се говори за сърдечно-съдово здраве, а не само за сърдечно-съдови заболявания. „Това ще е смяна на парадигмата и Европейския план ще е предпоставка за това“, уточни шефът на кардиолозите в България.

Той беше категоричен, че не можем да си позволим да губим хора в продуктивна и активна възраст с картината на внезапна смърт. „Много често първата и единствена проява на болестта е смъртта“, коментира специалистът. Според него демографската криза само с констатации няма как да бъде преборена. Трябва да се вземат достъпни, реални мерки, които не изискват много средства. Кардиологът припомни, че тютюнопушенето, високото кръвно налягане и високият холестерол са основни рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания.

Специален гост на форума беше проф. Стeфан Ахенбах, който е председател на Европейското кардиологично дружество. Той подчерта, че пандемията от COVID-19 е разкрила необходимостта от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, така и за хората, изложени на риск от такива. „Европейският план за сърдечно-съдово здраве призовава за координирани действия за справяне с последиците от ССЗ в целия ЕС, което ще бъде от полза както за обществата, така и за  икономиките. Всеки европейски гражданин ще трябва да получи висококачествена оценка на сърдечно-съдовия риск независимо от това къде живее. Същевременно е неоходимо всички пациенти със ССЗ да имат достъп до структурирани здравни грижи, които се фокусират върху техните индивидуални нужди и терапевтични цели. За да се постигне това трябва да се фокусираме върху първичната превенция на населението, подобрения във вторичната превенция чрез навременно откриване, равен достъп до висококачествено насочено към пациента мултидисциплинарно здравно обслужване и по-продължително наблюдение и рехабилитация“, каза проф. Ахенбах.

„Средно 350 000 пациенти всеки месец приемат някакво лечение за понижаване на холестерола, но същевременно продължават да се отчитат 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна смърт годишно, които генерират финансова тежест за обществото от 2 млрд. лева, включваща директни и индиректни разходи, и нереализирани приходи“, посочи и Деян Денев, директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

СПОДЕЛИ