„Всеки мъж над 40 години и всяка жена над 50 години трябва да си правят профилактичните прегледи за риск от хипертония. Едно от най-важните сред тях, освен мереното на кръвното налягане, е липиден профил и кръвна захар, които се покриват от здравната каса“, посъветва проф. Арман Постаджиян, председател на УС на Българската лига по хипертония и началник на отделение по кардиология в МБАЛ „Св. Анна“ в София.
По думите на специалиста пред БНР най-нисък е контролът на кръвното при мъжете между 35 и 55 години. Данните сочат, че вече всеки мъж над 30-годишна възраст започва бързо да натрупва рисков профил и по-често се стига до инциденти. При жените този проблем започва след 50-годишна възраст. „Съвременните препоръки изискват ранно стартиране на прием на медикаменти при хипертониците, и то на комбинираната терапия. За да се преодолее от една страна разочарованието на пациента, че точно едно хапче не е в състояние да се пребори с неговото кръвно, от друга страна при това заболяване има комплексен механизъм и това е пътят към по-бърз и по-добър контрол на кръвното налягане. Терапията не трябва да се спира, тя е дългосрочна“, обясни проф. Постаджиян.
Той е категоричен, че най-важното за добрия контрол на кръвното е, диспансерните прегледи да бъдат равномерно разпределени в рамките на цялата година – тоест – да не се допуска 6 месеца, в които пациентът да не е имал среща с кардиолога. „При хипертония страдат бъбреците, сърцето, съдовете. Затова при лечение трябва да се изследва и холестероловият метаболизъм, ако има преддиабет или диабет, за да се намали честотата на сърдечносъдовите инциденти“, посочи още проф. Постаджиян.
В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Водещи сме и по смъртност от исхемични инсулти. „У нас едва под 50 на сто от хората имат задоволителен контрол на артериалната хипертония, останалите нямат. При нас се наблюдава и несъответствие между контролирани и честотата на сърдечносъдови инциденти. Имаме в повече инциденти, отколкото би следвало по подобен контрол на кръвното налягане, който отчитаме. Това е именно, защото има дълги периоди, в които не се контролира кръвното налягане“, каза кардиологът. Той алармира, че се наблюдава общо нарастване на случаите, регистрирани с хипертония, и увеличаване на пациенти с високо кръвно налягане в по-млада възраст – 45-65 г., т.е. „подмладяване“ на болестта.
„Изследванията показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност“, алармира проф. Постаджиян.
