Доц. Васил Велчев: Илюзия е, че ще имаме център за белодробни трансплантации

НЗОК заплаща лекарствата, макар че някои от най-скъпите медикаменти не са достъпни у нас, проследяването на пациентите обаче не се покрива от касата или МЗ, подчерта кардиологът

152
трансплантации
Доц. Васил Велчев, УМБАЛ "Св. Анна"

„Център за белодробни трансплантации у нас няма, илюзия е, че някога ще има. Нямаме връзка и с европейски център, като Виенския, с който се работеше преди години“, алармира пред БНР доц. Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Света Анна“.

По думите му трансплантациите в България страдат от хронично недофинансиране, липса на донори, стимули за екипите. „Белодробната трансплантация е скъп и модерен процес. Държави като Словения, които са с подобни показатели като нас, също нямат център, но те са се ориентирали към чужд, който има опит, така че да могат пациентите да получат най-доброто“, коментира специалистът.

Според него трябва да има утвърдена пътека или методика за пациентите, които вече са насочени за трансплантация на бял дроб, за да бъдат реферирани за оценка и да имат някаква предвидимост. „Около двама до четирима пациенти с белодробна хипертония у нас се нуждаят от такава трансплантация годишно“, смята доц. Велчев.

„Нямам идея дали на ниво МЗ или НЗОК нещата могат у нас да се променят. Може би пациентските организации, които и сега помагат на нуждаещите се от трансплантация, трябва да пояснят най-напред колко е важно референтните центрове да имат преференциално финансиране, за да повдигнем нивото, спрямо общото ниво в България. Това важи за всички такива експертни центрове у нас – те не могат да се изграждат и функционират добре. Не съм оптимист, дори съм сигурен, че нашият център няма да се включи в Европейската референтна мрежа за бял дроб“, каза още доц. Васил Велчев.

В един от най-големите центрове у нас за пациенти с пулмонална хипертония, какъвто е този в „Св. Анна“, се проследяват 120 диспансеризирани пациенти. По думите на кардиолога здравната каса покрива тяхната медикаментозна терапия, но самото проследяване не се поема от НЗОК или МЗ, а остава за сметка на болницата.

„Българските пациенти имат достъп до утвърдени терапии, но за съжаление най-новите възможности за лечение на белодробна хипертония все още ги няма у нас. Това е въпрос донякъде на финансиране, защото това са много скъпи медикаменти, от друга страна начинът на утвърждаване на нови медикаменти в страната ни е по-тромав, отколкото в Европа“, каза още кардиологът. И допълни какво още трябва да се постигне: „На мен ми се иска да имаме възможност за пациентите в най-тежката форма на болестта да изписваме т.нар. „парентерална терапия“ – лекарства, които се вливат със специална терапия директно във вената. Прилага се обаче у нас т.нар. балонна пулмонална ангиопластика. Която е много подходяща при един от видове белодробна хипертония. „Но пък тук проблемът е, че не работим с екип от хирурзи. И всъщност такъв център, който да оперира по този метод подходящите за тази терапия пациенти, също липсва. Имаше усилия и 20 такива операции се направиха с добър ефект, но сега не го правим“, уточни доц. Велчев.

СПОДЕЛИ