„Постъпвайки в спешното отделение, пациентът трябва да бъде посрещнат от лекар, сестра или парамедик, който е в триажната зона, и първият въпрос към него да е: „От какво се оплаквате?“. В рамките на една-две минути един добре обучен медик може да се ориентира дали се касае за животозастрашаващо състояние или е неспешно“, заяви пред БНР д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
„Достатъчно е да се направи сатурация, да се измери кръвното налягане, да се провери нивото на съзнание на човека. Така ще се знае дали пациентът влиза в триажната зона, за да се провери кодът на спешност, или веднага влиза в шокова зала“, обясни д-р Кателиева.
В новите правила е записано, че към медицинската документация, която сега се попълва при прием в спешно отделение, трябва да се включи и триажният лист. „Така пациентът ще знае, че от самото начало на неговото постъпване някой му е направил първична оценка, погледнал е на него като на болен човек и оттам насетне той е грижа на работещите в това спешно отделение“, добави д-р Кателиева. Тя и колегите й от експертния съвет са изготвили 159 единни протокола за триаж в спешните отделения към лечебните заведения. „С този единен триажен лист ще може да се гарантира, че пациентите ще получат равнопоставен достъп до медицинска помощ, независимо в коя точка на страната се намират“, категорична е Десислава Кателиева.
