За едно и също заболявание да се прилага еднакво лечение в различните държави-членки на ЕС. За това призоваха пациенти, лекари и политици по време на дискусия в Плевен „Български гласове за Европа: Здравеопазване и иновации“, организирана от БТА.
За единни стандарти за медицина се обяви и евродепутатът Андрей Новаков. По думите му това не е опит да се управляват отделните болници в държавите, а ще допринесе за улесняване на достъпа на пациентите до качествено здравеопазване. „Друга важна тема е лекари и пациенти да могат да бъдат трансферирани от една държава в друга. Трябва да има създаден механизъм, който да улесни този процес, защото в момента това се случва по изключително сложен начин и с огромни административни пречки“, посочи и друг евродепутат – Петър Витанов.
„Не сме сигурни дали навсякъде в Европа здравеопазването е достъпно – дали системата е адекватна, дали е по джоба ни, тъй като например 50% от парите за здраве у нас идват от джоба на болния човек, а не от здравия“, каза председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Според него дори в момента няма проблем Европа да наложи единен стандарт в здравеопазването. „Той е крайно необходим, за да гарантира на всички европейски граждани, че ще имат достъп до качествена помощ. Стандартите в здравеопазването се водят от медицината на доказателствата. Те не касаят само това какви лекарства се дават, а как да посрещнем пациента, как да го изпратят, как да се грижим за пациента след операцията, какво се случва с умиращия човек“, обясни Хасърджиев.
Д-р Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „Св. Марина“- Плевен заяви, че имат пълна готовност за електронно здравеопазване, но макар да могат да работят напълно дигитално, изискванията на НЗОК са всичко да е на хартия. Той допълни още, че високите технологии в медицината не са приложими за всички болни, тъй като лечението с тях е изключително скъпо, а и не всеки пациент е показан за него. Д-р Малкодански съобщи и една новина – „Св. Марина“ става първата българска болница с два робота Да Винчи. „Тъй като нашите пациенти са предимно онкоболни, разкриваме и нова услуга – отделение за комплексна грижа, отваряме още три структури – за химиотерапия, хемодиализа и хематология“, разкри още от плановете на една от най-иновативните болници у нас нейният зам.-директор.
„Изоставаме сериозно и по отношение на новите терапии и достъпа на българските пациенти до лекарства“, алармира директорът на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев. Той даде пример, че за периода 2017-2020 г. новите продукти, разрешени от ЕМА са 160, но у нас от тях са достъпни едва 49 терапии, докато в Германия – 149.
Страната ни фатално закъснява и антираковия си план, както и възстановяването на раковия регистър. „Необходимо е ускорено да се създаде фундамент, върху който да се надгражда и да има надеждни данни“, каза депутатът д-р Александър Симидчиев. По думите му в парламентарната комисия по здравеопазването е било обсъждано да се възстанови и надгради националният раков регистър. Симидчиев припомни, че вече има национална информационна система и са необходими прецизни данни, на базата на които да се вземат управленски решения. Според него безпорядъкът в здравеопазването трябва бързо да се преодолее.
Лекари и пациенти предупредиха, че към момента страната ни не би могла да изпълни европейския антираков план. „Доставчиците на онкологични грижи са хетерогенна общност от 15 специалности и още толкова подспециалности. В българската онкология съществува научен, практичен и организационен безпорядък и ако той не бъде организиран чрез национална антиракова мрежа, включваща всички експерти, никаква имплементация не би могла да се осъществи“, категоричен е онкологът д-р Димитър Калев.
