Българският лекарски съюз (БЛС) иска в НРД 2022 да бъде заложено на по-скъпи прегледи и пътеки, повече изследвания и спиране на изтичането на кадри. От съсловната организация изпратиха до НЗОК проект за споразумение, в който предлагат 30% увеличение на цените за дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, 31% за специализирана помощ, очакват 1.8 млн. хоспитализации и увеличение на цените на клиничните пътеки средно с 25%. БЛС са категорични още, че новите цени на медицинските дейности трябва да влязат в сила със задна дата от 1 януари 2022 г. От това пък следва, че на болниците ще бъде доплатена разликата за дейностите, извършени през последното тримесечие (декември – февруари), за които е платено по досегашните цени и бюджета на НЗОК 2021.
„Увеличението на цените за джипитата е абсолютно належащо, за да бъде направена извънболничната помощ привлекателна за кариерно развитие“, аргументират се от БЛС и дават пример, че в момента 63% от лекарите са над 50-годишна възраст, а средната възраст на медиците у нас 53 години. При общопрактикуващите лекари данните са още по-тревожни – над 88% от тях са над 50-годишна възраст, а средната възраст при тях е 58 години. Достигнали пенсионна възраст пък са близо 30% от всички общопрактикуващи лекари.
За да стане първичната извънболнична помощ по-привлекателна за младите лекари, от съсловната организация предлага сериозен ръст на цените на профилактичните прегледи: при деца от 7 до 18 години от 11 лв. на 18 лв., а при възрастните – от 18 лв. на 25 лв. Увеличението при диспансеризацията пък да е 34%. Предлага се и значително повишаване на цените за капитационни плащания, тъй като по този начин се финансират всички прегледи по повод остри заболявания на пациентите и други услуги, включени в пакета дейности на джипитата. При деца за капитационни плащания заложеното увеличение е от 2,20 лв. на 2,90 лв., за възрастни от 18 до 65 години – от 1,40 лв. на 1,75 лв., а за възрастни над 65 години – от 2,20 лв. на 2,70 лв.
БЛС настоява и за увеличение средно с 31% на цените за специализирани дейности, включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване. „Мярката има за цел насърчаване на профилактиката, диспансерното наблюдение и проследяване както при децата, така и при хронично болните пациенти. Не на последно място подобна мярка ще задържи интереса на колегите от специализираната извънболнична помощ, трудът на които през годините беше силно подценен и натоварен с големи обществени очаквания“, мотивират се от съюза. Според тях първичният преглед при специалист от 24 лв. трябва да се увеличи на 35 лв., а при педиатър да стане 37 лв. Цената на вторичните прегледи, заплащани от НЗОК, пък се очаква да се повиши на 13 лв., а за деца – 15 лв.
Българският лекарски съюз предлага още в НРД за медицински дейности да се увеличи чувствително броят на изследванията (обемите), свързани с профилактика/превенция и ранна диагностика на социалнозначими заболявания като диабет, сърдечносъдови, онкологични, ендокринологични, възпалителни, инфекциозно-възпалителни заболявания, хематологични, метаболитни и др., а също и обемите на останалите медико-диагностични дейности. Целта е да се покрият нуждите на пациентите и да им се даде възможност да се възползват от по-голям брой изследвания, което ще допринесе за навременната диагностика, като едновременно с това ще намали случаите, при които поради липса на ресурс за осъществяване на изследвания в извънболничната помощ пациентите се насочват за диагностика в болници.
Въпреки че увеличението на средствата за лечебните заведения в бюджета на НЗОК е най-малко спрямо последните години, както и спрямо увеличението за извънболнична помощ, от БЛС предлагат по-ефективно разпределяне на средствата, с което ще бъде компенсирана болничната система за увеличените разходи.
„Смятаме, че в бъдеще е необходима съществена промяна на финансирането на болничната чрез въвеждане на по-високи цени и прилагане на комплекс от мерки за ежегодно намаляване на броя на предвижданите хоспитализации, съобразено с доклада на Световната банка още от 2015 г., както и с докладите на ЕК от 2019 и 2021 г. В бюджета на НЗОК са заложени 2.2 млн. хоспитализации. БЛС предлага те да са около 1.8 млн., което реално са със 100 000 повече спрямо миналата година, когато са отчетени 1.7 млн. хоспитализации. Увеличението, което предлагаме в цените на клиничните пътеки, е средно 25%, но варира силно в зависимост от това дали дадена дейност досега е била силно подценена или надценена. Така за някои КП не се предвижда увеличение, за други обаче то достига и до 50%, като сред тях са педиатричните, пулмологичните, и неврологичните пътеки“, пишат медиците в проекта си на НРД до здравната каса и уточняват, че предложеното средно увеличение на цените е минималното необходимо за съхраняване на болничната система.
В предложенията си БЛС иска и съществено увеличение на цените на процедурите за интензивно лечение, както и определяне на адекватни цени за еднодневните процедури. „Подчертаваме, че предложените от нас цени са съобразени с параметрите на ЗБНЗОК за 2022 г. и поставят началото на политика за преодоляване на кадровото обезкървяване на здравната ни система“, заявяват от съсловната организация.
