Невролозите на УМБАЛ „Свети Георги“ предупреждават, че COVID-19 може да предизвика смъртоносен енцефалит. Проследяването на пациенти, засегнати от епидемията, трябва да включва внимателна оценка и на централната нервна система, съветват лекарите в Световния ден за борба с енцефалита. „Неврологичните симптоми са чести при коронавирусните епидемии – през последните 2 години са докладвани случаи на остър некротизиращ енцефалит, остър дисеминиран енцефаломиелит (ADEM) и стволов енцефалит, свързани с COVID-19. Ето защо невролозите и лекарите, които работят с пациенти с коронавирус, трябва да внимават и за вероятни по-тежки усложнения, сред които и енцефалит, произтичащи от тази вирусна инфекция“, съобщи проф. д-р Пенка Атанасова, началник на Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив.
Eнцефалитът е възпаление на мозъчната тъкан, което изисква незабавна лекарска намеса. Най-честата причина за заболяването са вирусните инфекции, като в редки случаи причинители могат да бъдат и други микроорганизми – бактерии или гъбички. Клиничната картина включва: главоболие, фебрилитет, повръщане, епилептични пристъпи, количествени нарушения на съзнанието, психотична продукция, огнищна неврологична симптоматика и др., обясняват невролозите. Първоначалните симптоми при някои от докладваните случаи на пациенти, положителни за SARS-CoV-2 и развили като усложнение енцефалит, са били фебрилитет, задух и миалгия, а по-късно и прогресивно замъгляване на съзнанието.
„Неоткритият навреме и нелекуван енцефалит е животозастрашаващо състояние, което често води до летален изход или инвалидизация“, подчерта проф. Атанасова. В Световния ден за борба с енцефалита, тя посъветва проследяването на пациенти, засегнати от епидемията SARS-CoV-2, да включва и внимателна оценка на централната нервна система.
Заболяването, което този вирус причинява, продължава да изненадва с различни клинични симптоми, които варират от асимптомна инфекция до тежки неврологични усложнения: енцефалит, менингоенцифалит, енцефалопатия, мозъчно-съдови заболявания, епилептични пристъпи, разстройства на нервно-мускулното предаване и синдром на Гилен-Баре (автоиммунно заболяване, което се характеризира с внезапно начало и прогресиращо засягане на периферните нерви) и др.
Независимо от последствията върху нервната система, проф. Атанасова смята, че инфекцията от SARS-CoV-2 рядко води до сериозен енцефалит. Интерпретацията за първите случаи на COVID-19 енцефалит е противоречива, защото неврологичните усложнения могат да се дължат на системния възпалителен процес, а не на директна мозъчна инвазия. Пациентите с COVID-19 обаче могат да развият остър менингоенцефалит без откриваем SARS-CoV-2 или друг вирус в ликвора (гръбначно-мозъчна течност). Другият механизъм за развитие на този енцефалит при пациенти с COVID-19 е тежко възпаление с цитокинова буря. Ранното откриване и лечение на менингоенцефалитите е от решаващо значение и за предотвратяване на хеморагичната некротична енцефалопатия, която протича фатално, подчерта Началникът на Клиниката по нервни болести към Университетската болница в Пловдив.
„Въпреки че окончателната диагноза вирусен енцефалит до голяма степен зависи от изолацията на вируса, това е трудно при COVID-19, тъй като разпространението на SARS-CoV-2 е преходно и неговият титър в церебро-спиналния ликвор може да е изключително нисък“, обясни проф. Атанасова. По думите ѝ провокираният от SARS-CoV-2 имунологичен отговор може да причини възпаление и оток на мозъка, което да доведе до промени в съзнанието. С изчистването на вируса, и в резултат на лечението, мозъчният оток постепенно намалява и съзнанието на пациента се подобрява.
