Здравният министър проф. Асена Сербезова е подписала заповед за проверка на консорциум „Детско здраве“, който беше одобрен за изпълнител на проекта за строеж на Национална детска болница. „Водим кореспонденция да бъдат върнати близо 10 млн. лв., които обединението е получило авансово, но все още не е възстановило“, съобщи по време на блиц контрол в ресорната комисията в парламента проф. Сербезова, в отговор на въпрос от проф. Георги Михайлов. От думите на депутата от БСП стана ясно, че по случая работи и МВР, за да се установи за какво са изхарчени въпросните милиони.
Проф. Костадин Ангелов, народен представител от ГЕРБ, пък попита защо не се премахнат мерките в столицата, след като заетостта на интензивните легла е под 50% и според пандемичния план няма основания за въвеждане на допълнителни ограничения. „В така наречения „план Петков“ централна роля „играят“ заетите интензивни легла. При обявяването му голяма част от страната беше в светлозелено, а оттогава втора седмица броят на заетите интензивни легла не се е променил. Следвайки тази логика, това означава, че в момента са заети по-малко от половината реанимационни легла. И страната не трябва да е в тъмночервената зона, а в София изобщо не трябва да има мерки“, констатира проф. Ангелов.
В отговор здравният министър посочи, че заетостта на интензивните легла е основен, но не единствен показател при вземане на такова решение, но призна, че данните на бившия министър са коректни. „Отношение обаче имат и заболеваемостта, заетостта на леглата за неусложнени пациенти, педиатричните легла, броят на активните случаи и т.н., потвърдените случаи от началото на пандемията, по възрастови групи, потвърдени случаи на медицинския персонал – дали има кой да обслужва леглата, починалите, брой на тестовете за деня, заболеваемост на 100 000 души за деня и т.н. На тази база се правят краткосрочни и дългосрочни прогнози за страната“, обясни проф. Сербезова.
Ангелов пък заяви, че е запознат с показателите, тъй като те са били следени и по времето, когато той е бил министър на здравеопазването. „Ако следите същите показатели, значи не работите по „плана Петков“, а по плана „Ангелов“, репликира бившият здравен министър. В отговор Сербезова посочи, че няма нищо лошо в това да има приемственост и надграждане при създаването на пандемичните планове. „Не бих използвала думата „плагиатство“ за този план. Мисля по-позитивно. Това, което предишното правителство е направило, е продължено и надградено“, добави тя.
Имат ли достъп всички лечебни заведения в страната до закупените моноклонални антитела, попита депутатът от ДПС Девджет Чакъров. Сербезова съобщи, че наличността им се следи непрекъснато от местните здравни инспекции и лекарството се преразпределя според нуждите. Тя отбеляза още, че предвид получена информация за неефективност на препаратите при варианта Омикрон и възможни странични ефекти е възложено да бъде събрана обратна връзка от болниците, които използват препарата. „Впечатленията на лекарите, които прилагат препаратите са, че са ефективни“, посочи Чакъров.
Друг въпрос на депутата от ДПС беше свързан с доставката на антивирусното хапче на Merck, което служебният министър Стойчо Кацаров уж беше поръчал. Проф. Сербезова съобщи, че на 12 януари МЗ е подписало договор с доставчика на препарата „Молнупиравир“ и когато бъде издадено разрешение за употреба от ЕК, ще бъдат осигурени количества в страната. Припомняме, версията на заместника й доц. Георги Йорданов е малко по-различна – преди две седмици пред журналисти той увери, че до дни хапчетата ще бъдат доставени у нас, което не е факт към този момент.
Депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев запита на какъв етап е изпълнението на проекта за подкрепа на Спешната помощ. В отговор здравният министър посочи, че са закупени 358 линейки, със съответното оборудване. Обновена е материалната база на 97 обекта, за още 87 има избран изпълнител. „235 структури имат имат сключени договори за ремонтно-строителни дейности, стартирали са едва 31 от тях, 8 обекта са завършени“, уточни проф. Сербезова. Тя обаче подчерта, че има масови откази от тези поръчки, тъй като цените на строителните материали през последната година са се повишили и прогнозните стойности не са достатъчни. По тази причина обектите не представляват интерес за строителните фирми. „В момента се извършва анализ на ръста на цените, за да се установи с колко трябва да се дофинансира проектът“, уточни Асена Сербезова.
