Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията от COVID-19, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми. Това показва анализ стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“.
Прегледът на редица други данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва тази база и очертава някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година. Проследяването на случващото се на местно ниво откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за 2020 г.
Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се променя значително през последните години. Във всяка област има поне една многопрофилна болница, като най-голям е броят им в столицата, а най-малък – в област Видин. В три области пък няма нито една специализирана болница. Докладът на ИПИ отчита постоянно нарастване на броя на леглата през последните 10 години, като през 2011 г. относителният им брой спрямо населението е под 40 на 10 хиляди души, докато през 2020 г. вече е над 55 на 10 хиляди души. „Трябва да се отбележи, че абсолютният брой на леглата също нараства значително, т.е. увеличаването на относителния им брой не се дължи на намалението на населението“, пишат анализаторите. Единствените области, в които има спад на леглата през 2020 г. в сравнение с 2011 г., са Велико Търново, Добрич и Кърджали. С най-голямо увеличение на болничните легла пък са Плевен, Пловдив и Русе.
Данните показват изключително голямо намаление на броя на лекарите (както общопрактикуващи – с 15 % те са по-малко, така и специалисти) през последното десетилетие. Разликите между различните области също са големи. Най-много са лекарите в Плевен, а най-малко – в Кърджали. Различните специалисти са разпределени неравномерно в страната в зависимост от обективни фактори. Сред тях най-много са кардиолозите (1850) и акушер-гинеколозите (1766), а най-малко – тъкмо най-необходимите през последните две години – инфекционистите (233). От ИПИ обаче дават допълнителни наблюдения въз основа на подробните данни, които представят интересна картина. Сред тях е фактът, че въпреки малкия си брой, инфекционистите са разпределени равномерно на територията на страната, като във всяка област има поне по един; най-много кардиолози спрямо населението има в област Плевен; най-много хирурзи и уролози – в област Пловдив; най-много педиатри – във Видин; акушер-гинеколози – в София; психиатри – в Ловеч; офталмолози – във Варна и специалисти по физикална терапия и рехабилитация – в Смолян.
Данните за преминалите за лечение болни показват големи разлики между областите в страната. Забелязва се зависимост между относителния брой на лекуваните и делът на градското население. Освен повишената заболеваемост от COVID-19, се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни. В областите с по-висока гъстота на населението заболеваемостта от COVID-19 е значително по-широка.
Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области. Спрямо броя на населението най-висока е смъртността в областите Видин и Монтана. През 2020-а COVID-19 за първи път става част от международната класификация на болестите и само в рамките на година се превръща в третата по значимост причина за смърт у нас, с дял 7% в общата смъртност, изпреварвана само от болестите на кръвообращението (61%) и новообразуванията (15%).
Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в Благоевград. На противоположният полюс е област Сливен. Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за годините от периода 2018 – 2020 г. в сравнение с предходния период 2017 – 2019 г. в резултат най-вече на COVID-19 пандемията.
Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.
