10 % от БВП за здраве ще смъкне доплащането до 20 %

Най-големият проблем в сектора е свръхрегулацията, смята служебният министър Стойчо Кацаров

138
здраве

Публичните инвестиции в здраве у нас изостават от средните за Европа и за да се намали разликата спрямо средните показатели за Европейския съюз (ЕС), трябва да се увеличат до 10% от БВП. Така ще се намали доплащането от пациентите до по-малко от 20%. Създаването на специален фонд за иновации пък може да гарантира ранен достъп до иновативни терапии за пациентите. Това заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM по време на Третата национална конференция “Заедно за повече здраве“ с участието на представители на основните политически партии и на здравните власти. Дискусията се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

По думите на Денев целта на форума е да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазване и тяхната ефективност, за да може в условията на продължаваща пандемия да се осигури навременно и адекватно лечение както на пациентите с COVID-19, така и на хронично болните в България. Той очерта четири стратегически здравни приоритета: инвестиране в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболничната помощ и внедряване на дигиталното здравеопазване.

Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“, представи данни от националнопредставително проучване „Влиянието на пандемията от COVID-19 върху здравеопазването и здравните услуги“, проведено през юли 2021 г. Според него близо 40% от пациентите, страдащи от хронични заболявания, са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в резултат на пандемията – забавяне или прекъсване на лечението и забавяне на диагностиката (проучването не отчита недиагностицираните заболявания, тъй като респондентите няма как да знаят за тях). 22% от запитаните са отменили медицински преглед, 16% – посещение в болница, 12% са прекратили или забавили терапия, а 20% са имали проблеми с достъпа до общопрактикуващия лекар.

Данните показват още, че 32% от анкетираните определят достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблемен. „На въпрос „Според Вас лично трябва или не трябва бюджетът за здравеопазване за следващата година (2022 г.) да бъде увеличен?“, 2/3 от респондентите отговарят положително“, добави Ганев.

Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи данни и за влиянието на COVID-19 върху родното система – 20% спад на хоспитализациите през 2020 и 2021 г., което предполага натрупване на недиагностицирани и съответно нелекувани случаи на незаразни хронични заболявания. „Приблизително 2300 са недиагностицираните случаи на заболели от злокачествени образувания, като подобни тенденции се очакват и при сърдечно-съдовите, респираторните и ендокринните заболявания. Може да се очаква ръст или наваксване на броя заболели през 2022 г., като част от тях е вероятно да преминат в сферата на спешната помощ. Не трябва да забравяме и Post-Covid ефектите върху хроничните заболявания, които също ще окажат влияние върху натовареността на здравната система“, коментира Шарков.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров отбеляза, че за следващата година е от съществено значение да има нов, стабилен бюджет на НЗОК, който да гарантира финансовата сигурност на лечебните заведения, за да могат те да посрещнат увеличените разходи, свързани с нарстващата инфлация. „Приоритет на държавата трябва да бъде инвестирането и стимулирането на младите колеги. Не на последно място са необходими спешни мерки и политики за финансиране на икономически изостаналите региони в страната“, каза д-р Маджаров.

Служебният здравен министър Стойчо Кацаров коментира, че здравната система е в изключително лошо състояние и от преди появата на COVID-19 и призова бъдещите народни представители да се съсредоточат върху решаването на проблемите в нея. По думите му моделът на здравно осигуряване трябва да бъде незабавно коригиран, така че здравни услуги да получават хората, които си плащат осигуровките. Други проблеми, които Кацаров очерта, са доплащането от страна на пациентите и свръхрегулацията в системата. „А в лекарствата каква регулация има – трябва да минете едногодишен курс на обучение кой механизъм по какъв начин се прилага“, уточни Кацаров.

Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК, призова политиците преди да вземат решение за законодателни промени, да разгледат съществуващите закони, тъй като те често не си кореспондират. Друг проблем, който той очерта, е липсата на разработена система на контрол от страна на НЗОК.

СПОДЕЛИ