- 17 болници са с прекратени договори с НЗОК за определени клинични пътеки, става ясно от отчета на касата за контролната дейност на фонда през първите 6 месеца на годината. От здравната каса обаче не казват кои са сгафилите болници, въпреки обещаната публичност от управителя проф. Петко Салчев, каквато например беше проявена при проверките в „Пирогов“, след които беше уволнен директорът проф. Асен Балтов. Всъщност в отчета не влиза именно тази проверка, тъй като е приключила през юли. Прави обаче впечатление, че от всички болници, които са нарушили правилата за периода от януари до юни, НЗОК иска да върнат малко над 1,3 млн. лева, а само в „Пирогов“ установи фалшиви хоспитализации за 1 милион лева.
Най-честите причини за прекратяване на договорите за дейност е липса на необходимите специалисти, което министър Кацаров се постара да „коригира“ със снижаване на изискванията, липса на апаратура, отчетени, но неизвършени процедури или неизпълнено изискване за 24-часово обслужване.
Общо за първото полугодие на 2021 г. НЗОК е направила 2169 проверки в болниците, като по време на тях са изискани над 9000 истории на заболяванията и при над 1/3 от тях е установила проблеми, показва още отчетът на касата. Най-висок процент ИЗ-та с нарушения спрямо общия брой на проверените се наблюдава в РЗОК-Видин – 21,43 % (21 нарушения при 98 проверени ИЗ), РЗОК Бургас- 8,18% (515 нарушения при 6 299 проверени ИЗ), РЗОК-Сливен – 7,54 % (442 нарушения при 5 863 проверени ИЗ) и РЗОК-Благоевград – 6,52 % (106 нарушения при 1 627 ИЗ). Най-нисък процент на установени нарушения (под 1%) се наблюдава в РЗОК-Русе, РЗОК-Ловеч, РЗОК-Враца, РЗОК-Шумен и РЗОК-Силистра.
Най-честите нарушения в болниците са: неспазени индикации за хоспитализация; неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм; липса на отразени две визитации от лекуващ или дежурен лекар; отчитане на две последователни хоспитализации на едно и също осигурено лице по терапевтична клинична пътека, когато в хода на лечението се индикира необходимост от оперативно лечение; неосигуряване на пациентите на непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват; неспазени критерии за дехоспитализация – лечебният процес не е довел до положителни резултати в условията на минималния болничен престой; липса на медицинско заключение, че пациентът няма да се влоши при дехоспитализацията и обективни данни за стабилизиране на състоянието му; неспазване на изискванията за завършена клинична пътека (неизвършване на посочения в нея определен брой диагностични и/или терапевтични процедури); нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, както и документиране на лечебния процес в хода на хоспитализацията; повторни хоспитализации в рамките на 30 дни по същата/различни пътеки и отсъствие на пациенти по време на внезапен контрол.
Припомняме, след скандалите в „Пирогов“ от НЗОК обещаха да оповестяват публично извършените проверки и резултатите от тях. В този отчет обаче липсва конкретика, каквото любезно бе предоставена на обществото от „хайката“ в спешния институт, което остава привкус на избирателност, двоен стандарт и политически поръчки.
