За всички видове трансплантации здравното ведомство ще заплаща повече на болниците, предвижда нова наредба на МЗ за възстановяване на разходите и средствата за труд за дейности по трансплантация. Най-съществено е увеличението за присаждане на сърце – от 60 000 лв. на 90 000 лева. „Повишаването на средствата е наложително, тъй като процедурата е животоспасяваща. Използването на „изкуствено сърце“ е крайна терапевтична мярка, преди пациентът да бъде трансплантиран с донорско сърце. Цената, която НЗОК заплаща само за медицинското изделие, е 130 000 лв.“, мотивират се от МЗ. За чернодробна трансплантация пък цената се вдига от 75 000 лева на 92 000 лева, ако е от жив донор, като са включени разходите за предоперативната подготовка и изследвания и на 85 000 лева при трупен донор. За присаждане на бъбрек от жив донор ще се плащат 42 000 лева, а от трупен – 30 000 лева. Досега сумата беше една – 20 000 лева. Имунологичните изследвания на трупните донори пък са оценени на 950 лева.
Предвижда се и увеличаване на средствата за финансиране на дейностите по трансплантация на роговица с 20% до 1200 лв. За първи път ще се възстановяват разходите за трансплантиране на амниотична мембрана. За алогенна трансплантация на стволови клетки болниците ще получават 86 000 лв., а за имунологични изследвания за търсене и откриване на съвместим донор, включително изследвания на реципиента цената пада от 17 000 лв. на 12 000 лв.
В проекта на наредбата е заложено заплащане за дейности по идентифициране на потенциални донори на по-широк кръг лечебни заведения, а не както до момента само на тези, имащи разрешение от МЗ за дейности по установяване на мозъчна смърт и вземане на органи с цел присаждане. Целта е ангажиране на повече болници в процедурата по откриване на потенциални донори с мозъчна смърт, за да се повиши като цяло ръста на донорството в страната.
Другата промяна, която предлагат от здравното ведомство, е свързана с условията и реда за включване в листата на чакащите за трансплантации, като целта е да няма пререждане. Занапред комисии в болниците, където се извършват съответните трансплантации, ще извършват оценка на пациентите и ще вземат решение за нуждата от операция. Такива комисии ще има и в Агенция „Медицински надзор“, по-известна като Медицинската ДАНС, като експертите там ще определят реда и подбора на конкретните реципиенти при донорска ситуация. В комисиите ще има и представители на пациентските организации.
Освен това се въвеждат редица изисквания, на които потенциален реципиент от чужда държава следва да отговаря. Сред тях са валидно информирано съгласие, осигурено предтрансплантационно наблюдение, покриване на разходите от осигурителен фонд или застраховател, гарантирано следтрансплантационно наблюдение и медицински грижи в страната по произход на реципиента и донора. Чуждите граждани ще трябва да представят, както и сега документи, удостоверяващи родствената връзка между донора и реципиента, издадени от компетентните държавни институции в държавите по произход на лицата. Промяната е обаче, че те нямат да бъдат включени в служебния регистър, докато от Медицинската ДАНС не се получи потвърждение от съответните компетентни институции за автентичността на документите.
Проектът предвижда и задължителна периодична актуализация на данните за здравословното състояние. Според МЗ към момента едва за 12 % от пациентите има актуализирана информация за тяхното здравословно състояние.
