Лекарските асистенти да могат да слагат упойки, да помагат при раждане, да провеждат сами назначено лечение в извънболничната и спешната помощ и дори да предписват лекарства. Това предвижда Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2011 г. за професионалните дейности, които лекарските асистенти, сестрите, акушерките, помощник-фармацевтите и зъботехниците могат да извършват самостоятелно или под наблюдение. Всички получават повече права да ни лекуват и да вземат решения, освен традиционните дейности като инжекции, превързване на рани, поставяне на катетър, шина и др., водене на документация и т.н.
„Тези права обаче ще са за сметка на качественото лечение на пациентите“, категорични са експерти. Те предупредиха, че МЗ се опитва през подзаконов нормативен акт да промени концепцията за медицинските дейности, без обаче да има парламент и съответно първо промяна в закона. Например лекарските асистенти вече ще могат да свалят анамнеза и да поставят диагноза в структурите на спешната помощ, освен когато пациентът е под 3-годишна възраст. В правомощията им ще влиза още електрокардиография, хирургичен шев на меките тъкани, сваляне на конци и дренажи, венозни инфузии. „Компетентността за осъществяване на професионалните дейности от лекарските асистенти е обезпечена от знанията и уменията, формирани по време на обучението за придобиване на професионална квалификация“, се казва в мотивите към проекта.
Помощник-фармацевтите ще имат по-малко права, но все пак ще могат да продават самостоятелно хранителни добавки, медицински изделия и лекарства без рецепта. Зъботехниците пък ще могат да извършват дейности само под контрола на стоматолог.
Промени и в Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, както и в Наредбата за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти, подготвя още служебният екип на МЗ. „Целта ни е да променим правилата за специализация така, че да станат по-добри и по-човешки“, коментира министър Стойчо Кацаров по време на видеоконферентна среща с председателите на БЛС и БЗС, ректорите на МУ-София и МУ-Варна, специализанти и лекари. В рамките на разговора участниците обсъдиха промените и се съгласиха да предложат изменения в двата нормативни акта, информират от ресорното ведомство.
„Миналата седмица в Пловдив разговарях с млади лекари и специализанти и те изложиха проблемите, които стоят пред тях – възнагражденията, мястото на специализация, броят на местата, финансирани от държавата, липсата на контрол върху качеството на обучението“, посочи Кацаров. Той беше категоричен, че са необходими изменения в нормативната база, така че правилата да отговарят на нуждите и на специализантите, и на обучаващите ги.
Промените в Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването целят оптимизация на процеса по определяне и финансиране на местата за специализанти, финансирани от държавата. Вече ще се отчита заявеният интерес на кандидатите за специализация, а местата, финансирани от държавата, ще се утвърждават 2 пъти в годината. Разписани са конкретни срокове за всеки етап от процеса по утвърждаване и заемане на местата. Предвижда се специализантите, обучавани на места, финансирани от държавата, да не са задължени да работят на определено място след завършване на обучението си.
С промените в Наредба № 8 от 2019 г. за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти, ще се оптимизират критериите, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да могат да извършват дейности по обучение на студенти и/или специализанти. С измененията ще се облекчи и процедурата по проверка на съответствието с критериите.
